Модифициране на магнетофон Revox G36
"Revox G36 modification"


Revox G36 e отлично свирещ магнетофон, при това ломпов!
Моят е двупистов и високоскоростен - 38.1 см/с "15 ips", което ми дава възможност да прослушвам ленти с висококачествен запис - така наречените "first copy of the master tape".
От мига, когато чух качествено записани ленти от "master tape" почувствах, че звукът на магнетофона превъзхожда в много отношения този на грамофоните.
Това бе една от причините да закупя този Revox, а в последствие и втора машина - ASC AS 6002.
За AS 6002, ще пиша някой друг път, а тук ще изложа по-важните подобрения, които направих на моя Revox G36.
Има много неща, които могат да се модифицират по машината с цел, да се постигне по-голямо удобство при работа, по-добро водене на лентата и по-добро качеството на запис и възпроизвеждане.

Първоначално реших да премахна механичния брояч, тъй като ремъкът беше за смяна.
Това е единствената гумена предавка в механиката на магнетофона.
Вместо механичния брояч, реших да поставя елекронен такъв,
Механичният лесно се разстройва, понякога не се задейства, или дава лъжливи сработвания.
На ebay се предлагат готови електронни броячи за различните видове модели на Rewox, но цените им са доста над 100 евро и затова реших да си направя сам такъв.
Спрях се на схема за електронен брояч от книгата на Петер Барт "Hi-Fi схемотехника":

Схема на електронен брояч.

Вместо с оптичен датчик, реших да го направя с 2 броя датчик на Хол "Hall sensor", които да се задействуват от 2 броя малки магнитчета, подходящо закрепени на приемащия куплунг.
Датчиците са B462G на RFT, свалени от стара немска клавиатура за компютър, подарени ми от мой колега.
Наложи се схемата малко да се усложни с четвърти цифров индикатор, понеже само три са недостатъчни за по-дългите ленти.
Елементите монтирах на макетна платка с подходящ размер и разположение на цифровите индикатори, така, че да използвам най-пълноценно отвора от механичния брояч на горния капак.
Наложи се доста да го разширя и да пробия допълнителен малък отвор необходим за бутона за нулиране на брояча.
Захранването на брояча реализирах от отоплението на лампите, чрез мостов изправител с филтриращ кондензатор.
Ето какво се получи като краен резултат:

Датчик на Хол. Монтиране на датчиците и магнитите. Поглед отгоре.

Цялостен изглед. Цялостен изглед.

Второто, което ми хрумна да направя е свързано с осветлението на стрелковите индикатори.
В режим на възпроизвеждане индикаторите не работят и не се осветляват, затова реших да поставя допълнителен ключ, чрез който да запалвам директно осветителните им лампи.
Ако превключвателите за запис се поставят в режим на ехо ефект, тогава сигналът от възпроизвеждащия усилвател може да се наблюдава на индикаторите при положение, че с потенциометрите за запис се нагласи необходимото ниво на отклонение на стрелките.
Нивата на индикаторите могат да се калибрират предварително до необходимото ниво (примерно 250, или 320 nWb/m), и да се отбележи докъде е необходимо да усилим с потенциометрите за запис.
Това са снимки от реализирането на тази идея:

Допълнителен ключ. Монтиране на ключа. Поглед отгоре.

Третото, с която реших да се зхвана е да премахна механичния автостоп и да го заменя с електронен.
За целта използвах инфрачервен свето и фотодиод, които бях закупил отдавна за тази цел.
Направих си опитна постановка в която експериментирах с елементарната схема показана по-долу:

Схема на електронен автостоп.

Оказа се, че транзисторът трябва да има усилване по-голямо от 120 за да задейства сигурно релето.
Добре е към релето да се включи предпазен диод срещу действието на обратното напрежение, което аз не направих от минималистични съображения.
Може да се мине и без реле, като емитера на транзистора се свърже направо със соленоида, но не пожелах да рискувам комутирането на по-силен ток с цел да предпазя транзистора.
Голям проблем се оказа намирането на пролука в блока с главите, където да монтирам диодите.
Единствената възможност е до притискащата гумена ролка, като за целта се наложи леко да изпиля пластмасовия капак за да не закача при свалянето му приемния фотодиод.

Ето снимки на устройството и начинът на монтирането му в магнетофона:

Монтиране на диодите. Сглобяване на електронния автостоп. Сглобяване на електронния автостоп.

Монтиране на електронния автостоп. Изглед отпред.

Четвъртото, което направих е да подобря воденето на лентата.
В началото и в края на блока с главите, монтираните водачи на лентата са от плъзгащ тип.
Направи ми впечатление, че втулките върху които се плъзга лентата са направени от немагнитен твърд материал.
Въпреки, че потърсих щателно информация в интернет, не можах да установя какъв е точно този материал.
Те са светли на цвят и вероятно са някаква сплав от сорта на алпака.
За да поставят немагнитни втулки, очевидно от фирмата са имали напредвид възможното влияние на тези водачи върху намагнитения слой на лентата.
Може и това да е една от причините магнетофонът да притежава добро възпроизваждане!
От друга страна плъзгането на лентата по повърхността на неподвижните водачи, като се има напредвид. че площта на контакта е голяма, често става причина за получаването на паразитна модулация на сигнала, дължаща се от неравномерно триене на лентата с водача.
Поради тази причина, сериозните професионални машини имат водачи от търкалящ тип.
Ако обаче реша да преработя водачите с лагери от търкалящ се тип, мога да загубя предимството на съществуващите водащи от намагнитен тип, тъй като черупките на лагерите са стоманени и магнитни.
Затова реших да използвам търкалящи лагери с по-малък диаметър, а върху външната им черупка да набия втулки от немагнитен материал.
Лагерите, които избрах са с размери 6 x 17 x 6 мм, като върху едния от тях набих месингова втулка, а върху другия съществуващата оригинална втулка от немагнитен материал, след като на струг престъргах и уточних вътрешният `и диаметър.
Стандартното отстоание за 6,3 мм широчина на лентата, се напасва, чрез две тънки - 0,17 мм шайби от двете страни на лагера.

Лагера с шайбите за левия водач. Монтиране на левия водач. Монтиране на десния водач.

Цялостен изглед преди монтирането на водачите. Цялостен изглед след монтирането на водачите.

Резултатът от тази промяна се оказа отличен!
Освен че се подобри "wow and flutter", намаля триенето и силата на опъване на лентата, а оттам и натискът върху челата на главите!
При това, не се забелязва каквото и да е влошаване на параметрите на записа, или възпроизвеждането!
Все пак, за да е още по-безшумно и прецизно воденето на лентата, реших да почистя и смажа капстан мотора.

Почистване и смазване на капстан мотора. Почистване и смазване на капстан мотора. Почистване и смазване на капстан мотора. Почистване и смазване на капстан мотора.

Радиалните усилия в двигателя се поемат от плъзгащи лагери за смазването на които използвах тефлоново масло.
Аксиалното натоварване на ротора се поема от стоманена съчма, лагеруваща върху мека подложка.
Ефектът от почистването и смазването на мотора се оказа много добър!
Получи се съвсем тиха и безшумна работа.

И накрая последния пети ъпгрейт който реализирах е вграждането на система за калибририране при запис "tape bias", която е незаменима при използване на различни видове и марки ленти.
Проблемът при модела Revox G36 е, че вътре в кутията няма почти никакво свободно място за вграждането на допълнителнателна електроника.
Ето защо реших да създам външно устройство за тази цел, съдържащо в себе си сигнал-генератор и нивоиндикатори.
По този начин, няма да се наложи да се дупчи лицевия капак, за да се монтират необходимите за целта органи за управление, необходими при настройването, които да развалят външния и естетичен вид на машината.
Сигнал-генераторът направих по тази схема:

Схема на сигнал-генератора.

За настройване на подмагнитващия ток обикновенно се използват две честоти - една за средните и втора за високите.
Схемата в такъв случай може силно да се опрости, но аз не го направих понеже параметрите на генератора се получиха добри.
Отклонението на амплитудата е около 1 dB в диапазона 35 - 20000 Hz и зависи най-вече от качеството на потенциометъра 5 kOm служещ за регулиране на честотата.
Двете му секции трябва да бъдат по възможност колкото се може по-еднакви.
С тримерът 200 Om се настройва получаването на минимален клирфактор "THD" на синусоидата.
Диапазонът на генерираните честоти е разделен в 2 обхвата, които се избират, чрез превключване на ключа K1.
Това ми дава възможност да си избирам каквито искам честоти, за регулиране на подмагнитващия ток.

Освен това, мога да проследя отклоненията в честотната характеристика на магнетофона в звуковия диапазон, чрез двата вградени стрелкови индикатора.
Те са калибрирани предварително за ниво от 320 nWb/m, на която стойност са настроени каналите за запис на повечето магнетофони Studer.
Всъщност, правилно е нивото на запис да се регулира съгласно сервизното описание на магнетофона.
Ако нивото на запис е по-ниско от препоръчваното, се намалява рискът от получаването на евентуални по-високи нелинейни изкривявания.
От друга страна, така пък се влошава съотношението сигнал/шум на записа върху лентата.
Точният избор на нивото на запис по своята същност се явява компромис, който зависи както от вида на магнетофона, така и от вида на използваната лента.
Съвременните ленти са много по-качествени от тези произвеждани през 60-те години на миналия век, когато е създаден Revox G36.
Това дава възможност записът да се прави с по-високо ниво и с по-добро съотношение сигнал/шум.
Ето снимки на устройството с генератора и нивоиндикаторите:

Изглед на сигнал-генератора отпред. Изглед на сигнал-генератора отвътре.

Както се вижда от снимките, захранването на цялото устройство става от една 9 волтова батерия.
Индикаторите са включени в изхода на емитерен повторител, където сигналът се детектира от диоден изправител, чрез удвояване на напрежението.
Това се прави, за да се получи достатъчно силен сигнал за задействане на индикаторите.
Използвал съм германиеви диоди, защото имат по-малко вътрешно съпротивление от силициевите.
Вероятно ще възникне въпрос - защо са ми необходими втори комплект индикатори, след като на магнетофона имам вградени такива?
Отговорът е, за да мога по време на настройването на подмагнитващия ток, да следя и сравнявам едновременно сигналите от записващия и възпроизвеждащия усилвател.
Ако трябва да го правя само с индикаторите на магнетофона, е необходимо да реализирам схема с ключ за комутиране на сигналите, да прокарвам допълнителни кабели и т.н.
Много по-удобен вариант е с външно устройство и допълнителни индикатори.
Това е схемата за подаване на сигнала към индикаторите на нивото:

Схема за подаване на сигнала към индикаторите.

С тримерът 10 kOm се нагласява реперното нивото на сигнала да бъде 320 nWb/m, като стрелката при това положение сочи 0 dB по скалата.
За целта възпроизвеждам предварително записана тест лента с необходимото реперно ниво на запис.
Чрез ключа мога да шунтирам тримерът, когато ми е необходимо да получа по-силно ниво на сигнала за по-удобно наблюдение.
Примерно - за снемане на честотна характеристика при -20 dB и по този начин да наблюдавам по-добре отклоненията.

Устройството може да се използва с всеки друг магнетофон, като необходимо условие е преди това нивоиндикаторите да се калибрират с тест лента на конкретната машина.
Сега остава да намеря подходящо място в магнетофона за монтирането на 4 броя пофенциометри.
С два от тях ще регулирам тока за подмагнитването "Bias", а с другите два нивото на сигнала от изхода на записващия усилвател към индикаторите за запис на магнетофона "Record level".
Ето снимки на възможно най-добрия вариант, който избрах:

Монтиране на потенциометрите. Монтиране на потенциометрите.

От лявата страна, непосредствено до платката на генератора за запис, съм монтирал двата линейни потенциометъра по 100 kOm за настройване на подмагнитващия ток.
От дясната страна, съм монтирал двата потенциометъра по 500 kOm, които подават сигнал към решетките на лампите V6.1 и V6.2 свързани с нивоиндикаторите за запис в магнетофона.
Тримерите исползвани за тази цел в магнетофона съм демонтирал и на тяхно място съм запоил краищата на проводниците идващи от потенциометрите.
Закрепването на потенциометрите е на планки от алуминиева ламарина, които от своя страна съм захванал, чрез винтове М3 към шасито.
Ето снимки от по-близък план, както и снимки от пробиването на кутията и монтирането на табелките с надпис:

Монтиране на планките с потенциометрите. Монтиране на планките с потенциометрите. Пробиване на отвори в кутията. Поставяне на табелката с надпис.

Табелки с надпис. Поглед от задната страна на магнетофона.

Следват снимки относно начина на използване на генератора с магнетофона:

Калибриране на магнетофона за лента AGFA 525. Калибриране на магнетофона за лента AGFA 525.

Калибриране на магнетофона за лента AGFA 525. Калибриране на магнетофона за лента AGFA 525.

Как става регулирането на подмагнитващия ток за лента AGFA PER 525 при 38,1 sm/s и ниво около -10 dB съм показал в следващия видеоклип:

За да не стане клипът прекалено дълъг, съм записал само регулирането на подмагнитващия ток за 1 kHz, като предварително знам къде върху скалата на индикаторите се намира оптимумът за този тип лента.
Виждат се също и отклоненията на честотната характеристика, които са в рамките на 1 - 2 dB в диапозона 2 kHz - 18 kHz, при същото ниво на запис:

Вижте предишната стстия за профилактика на Revox G36.


НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2018 год.