Принципи и философия



На тази страница ще изложа принципите си, по които изработвам свойте лампови конструкции. Започнал съм с усилватели за електрическа китара, минал съм през двутактните варианти и накрая се "приземих" при еднотактните. От 2003 год, изработването на двутактни усилватели, вече не представлява интерес за мен!. Една част от тези правила са взаимствани от по-опитни от мен светила в лампостроенето, а други съм извлякъл от собствения си опит и наблюдения.

  1. Винаги предпочитам еднотактен вариант на усилвател, в сравнение с двутактен. Може сингъл-енда да криви повече от пуш-пула, но това се отразява приятно на звуковъзприятието. В мойте усилватели се стремя да не използвам обща отрицателна обратна връзка. Не замасявям и единия край на вторичната намотка на изходния трансформатор, макар това да носи опасност при евентуален пробив между първичната и вторичната. За сметка на това поставям стабилна изолация! Когато вторичната не е свързана с общата маса, нейният потенциал спрямо целия усилвател е относителен, намалява и паразитният `и капацитет. Това оказва благоприятно влияние върху качеството на звука.

  2. Колкото по-малко елементи има в един усилвателен тракт, толкова по-малко отрицателно това влияе, върху качеството на сигнала преминаващ през него! И обратното - колкото повече елементи има, толкова по- зле. Всички усилвателни стъпала в даден усилвател, се стремя да ги конструирам максимално просто! Разбира се, винаги има един необходим минимум, за да може да работи правилно стъпалото. Избора на вида на елементите, (обикновенни, или маркови), правя само след съответното прослушване. Понякога едно въглеродно съпротивление извадено от старо радио, или стар кондензатор Сименс са в състояние да направят чудеса! Всички елементи и проводници имат посока на свързване. Правилната посока се установява опитно за всеки един елемент и проводник.
    Повече подробности за това, може да научите от следната препратка.

  3. При избора на лампи се ръководя от следните съображения:
    За изходни лампи предпочитам директно-отопляеми лампи в сравнение с индиректно. Логиката идва от това, че устройството на директно-отопляемите лампи в сравнение с индиректното е по-просто. При тях функцията на катод се изпълнява от отоплителната жичка. А според (не само) мойте наблюдения, колкото по-просто е устроено дадено нещо, толкова по-близко е то до природната му същност - да си върши правилно работата! Това се доказва в световен мащаб и в други области на живота! Понякога и усилвател с пентодна крайна лампа може да звучи добре, независимо че като конструкция е по-сложен от триода. Звукът обаче е малко по-различен и това се харесва на някои от слушателите. Ако трябва да бъдем честни обаче, истинският триоден звук е много по-реалистичен и близък по природа до оригинала!
    Като драйверни лампи предпочитам обратното индиректно-отопляеми лампи в сравнение с директно. В предусилвателното стъпало директно-отопляемите лампи брумят повече от индиректно-отопляемите и за да се получи добро отношение сигнал шум трябва да се изправи отоплителният ток. От опит съм установил, че отоплението на лампи с променлив ток "скапва" по-малко качеството на звука в сравнение с отоплението на прав ток. Затова аз почти никога не използвам прав ток за отопление на лампите. Това правило при мен се спазва дори и при изработването на RIAA коректори, където горното обстоятелство е критично! Предпочитам други начини за намаляване на брума, като ендбрумери, повдигане на потенциала на отоплителната жичка спрямо катода и др. В края на крайщата целта е точката в която слушаме музика, брумът да не се чува. По-важното е, че така получаваме по-истински и натурален звук!
    И още нещо много важно, което съм забелязъл - лампите с по-голяма електродна система и по-голям стъклен балон, дават "по-голям звук" от по-малките такива!
    Друг критерий, който е решаващ при избора на лампите, е годината им на производство. Ако имам лампи съвременно и старо производство, винаги избирам тези които са по-стари, стига да имат добра електронна емисия.

  4. Стремя се да не исползувам паралелно включване на елементи от еднакъв вид по пътя на сигнала. Например шунтиране на един кондендензатор с друг такъв. Считам, че всеки един елемент има собствен "глас", който се наслагва и влияе върху чистотата и яснотата на звука. Още по-силно това ще бъде изразено, ако елементите са изработени от различен материал. Всеки един от тях ще дава различна окраска към звука. Това важи и за усилвателните лампи, било то изходни, или драйверни! Ако ми трябва по-голяма мощност, не запаралелявам еднакви лампи, а слагам друга по-мощна лампа. При навиването на изходните трансформатори, когато имам секциониране и паралелно включване на намотки (обикновенно това се случва във вторичната намотка), постъпвам по следния начин:
    Коригирам броя на навивките, за последователно свързване вместо паралелно, а за да не се увеличи активното им съпротивление, ги навивам с по-дебел проводник. Например, ако имам 3 намотки с по 300 навивки, свързани паралелно, навивам също 3 намотки, но с по 100 навики, свързани последователно и съответно преизчислявам диаметъра на проводника.

  5. При реализирането на захранването, предпочитам кенотронно изправяне, спрямо това с диоди. При избор на вариант за изправяне, избирам двуполупериоден вариант, в сравнение с мостов, а напоследък и еднополупериодно изправяне. От токоизправителните лампи предпочитам тези с директно отопление! В изглаждащия филтър задължително поставям дросели, за предпочитане повече от един и с възможно по-малко активно вътрешно съпротивление. При конструирането на токоизправителя, основен принцип ми е - повече индуктивност и по-малко капацитет! Стремя се при филтрирането на изправеното напрежение, да не употребявам електролитни кондензатори! Вместо тях слагам хартиено-маслени, или полипропиленови. По този начин токоизправителят става с малко вътрешно съпротивление и може бързо да отдава енергията си. А това е много важно, защото на практика свири токоизправителят! Усилвателят е само модулатор на изправеното напрежение!
    Ако усилвателят е с вграден RIAA коректор и се налага идеално филтриране, тогава евентуално мога да сложа и електролитен кондензатор с по-голям капацитет. Идеята е той да служи като акумулаторна банка на енергията. След него задължително следват LC, или RC филтри с хартиено-маслени, или полипропиленови кондензатори до всяка лампа. Ако усилвателят е монтиран на метално шаси, то задължително се използва в ролята на проводник за минуса на захранването. При изправянето и филтрирането на анодното напрежение не използвам резистори към маса за стабилизиране на анодното и разреждане на филтриращите кондензатори след изключване на усилвателя. По време на работа на усилвателя единственият път на анодното напрежение към маса, трябва да бъде през анодите на лампите. Ако използвам делители в анодното напрежение за повдигане потенциала на отоплителната жичка спрямо катода, задължително ги реализирам с високоомни резистори - над 500 Ком. Все пак ако е необходимо и с предпазна цел - за да не остават заредени филтриращите кондензатори използвам реле, което през мощни жични резистори разрежда анодното напрежение, след изключване на усилвателя.
    Накратко - за мен токоизправителят е сърцето на усилвателя!
    В мойте конструкции избягвам електронните дросели и стабилизаторите на анодно напрежение.

  6. Пътят за вдигане нивото на една уредба за домашно слушане е:
    По-малко електроника и повече акустика! Това означава, че усилвателят трябва да е максимално прост, с малко елементи и възможно най-къс усилвателен тракт! В това отношение лампата има предимство спрямо транзистора. Задължително използвам само обемен монтаж. Ако ние успеем да направим усилвател само с едно стъпало като изходна лампа ( без драйвер) и с достатъчна входна чувствителност, то това би бил идеалният вариант. Никога изходната мощност на даден усилвател не е определящ фактор за качеството му на възпроизвеждане. Когато изходната мощност e по-малка, то пътят е в конструирането и изработването на по-чувствителна акустична система. Използване на чувствителни високоговорители с леки хартиени мембрани и рупорни системи от всякакъв тип.
    По отношевние на това дали Full-Range е по добър от двулентова система, за момента нямам изградено окончателно становище. При всички случай при двулентова система аз предпочитам да използвам прост филтър от първи ред. Системите с повече от две ленти не влизат в мойте принципи и философия.

  7. При изработването на усилвателя човек трябва да се концентрира максимално! Да си представя завършен усилвателя в готов вид и мислено да чува звука и музиката която иска да постигне от него. Трябва да се работи с голямо вдъхновение, желание и любов. За това човек както се казва - трябва да влага и душата си! Аз винаги се вслушвам във вътрешната си интуиция при избор на определен вариант, или конструкция. Примери от световната практика в това отношение - бол! Например Сакума преди да пристъпи към монтажа на елементите, няколко дни слуша музика и съзерцава шасито. Целта му е да се вдъхнови максимално! Това е описано в статия на японското списание "Musen to Jikken" октомври 1999 год. Има го описано и на неговият сайт.
    Лихницкий също в свойте статии пише за езотерична енергия и явления. Прочетете например тази негова статия "Telefunken" - жизнь после смерти.
    Колкото и да е странно, като че ли голяма част от тази вътрешна човешка енергия преминава в устройството. Може би, животът е много по-сложен отколкото си го представяме! Науката се стреми да даде разумни обяснения за тези неща, но досега без успех. За съжаление прогресът на човечеството се развива в друга посока. Подчинен е на комерсиални и лични интереси на групи от богати хора! Ние се движим по правилата и законите диктувани от интереса на тези хора! Иначе нямаше да потънат в "тъмното" великите открития на Тесла, д-р Р.Райф, Стъбълфийлд и др. Който не вярва да прочете "Изгубените открития" от Джери Василатос. В интернет също има много материали по този въпрос.

  8. По отношение на избора лампа или транзистор, искам да споделя следното:
    - Hе съм враг на транзисторната техника! Има транзисторни усилватели, които са с изключителен звук. По-добър дори от този на някои лампови. Транзисторите не са чак толкова лоши като усилващи елементи! По-лошото е, че конструкторите които ги използват се опитват да правят евтини устройства с комерсиална цел! Когато установите, че усилвателят ви не свири не търсете причината в транзисторите, или лампите, а в конструктора и фирмата която го е произвела! Разбира се от тези разсъждения изключвам елементната база тип "менте". И най-кадърният инженер не може да направи добре звучащ усилвател с части "менте".
    - Същността на избора лампа, или транзистор се крие във философията и принципите, които има всеки един конструктор. До сега най-правилното обяснение за това какво да предпочетем, съм срещнал на сайта на Лихницкий - в статията му: Когда лампа лучше, чем транзистор?
    Прочетете я, няма да съжалявате!

Изложените по-горе принципи направих с желанието да покажа вътрешния си мироглед и философия в областта на лампостроенето. Не ги натрапвам на никого. Всеки е свободен сам да търси истината. Както ще видите по-нататък при направата на двутактния ми усилвател, много от тези правила не съм ги спазил! През 1997 год, не съм ги знаел! Независимо от всичко умишлено този вариант на усилвателя не го променям, за да имам база за сравнение. За себе си мога да кажа, че съм човек експериментатор. В къщи непрекъснато експериментирам, сменяйки различни елементи и концепций.




НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2009 год.