Актуални проблеми на звукозаписните компании
"Current problems of the record labels"


В тази статия ще изложа един интересен материал, побликуван на страниците на американското списание Words and Music от Bill Holland.
Оригиналното заглавие на статията е "Labels Strive to Rectify Past Archival Problems" и е написана през далечната 1987г. Статията веднага предизвиква огромен ефект. Авторът и ръководител на бюрото на списанието във Вашингтон Bill Holland, е отличен за това изследване на ASCAP Deems Taylor Award - с най-престижната награда в музикалната журналистика.
Публикувам го на моя сайт за първи път, поради големия интерес, който предизвика в мен.
Държа да отбележа, че това е авторски превод, направен с незначителни съкращения, адаптиран от мен, за да стане разбираем за по-широк кръг читатели.
Статията дава поглед върху наболелите проблеми с музикалните архиви на лейбълите от преди 15-20 години и осветлява много от въпросите около съвременното издаване на грамофонни плочи и цифрова музика.

Поради обемистия материал, преводът ще бъде разделен на две части.

Част 1-ва

Днес за големите музикални компании в САЩ, съхраняването на фонотеките има все по-висок приоритет, от когато и да било във вековната история на музикалната индустрия. Но тези усилия идват твърде късно за безбройните стари и не само стари записи, които бяха изгубени безвъзвратно изхвърлени в изоставени складове, а даже някои от тях и предадени като скраб.

71 човека от запознатите с проблемите на хранилищата и складовете, които се съгласиха да обсъдят и споделят мнения по поставените въпроси с Billboard (понякога при условия за анонимност) казаха, че макар и голяма част от записите на повече от 3 милиона единици съхраняващи се в американските наследствени архиви и принадлежащи към големи фирми, да са в безопасност в складовете, през изминалите години са се загубили голям брои утвърдени записи, което предизвиква сериозно безпокойство. Освен това те споделиха, че въпреки че е трудно да се прецени точно, но все пак приблизително около милион аудиозаписи излезли от употреба, или собственост на малки звукозаписни компании прекратили дейността си и нефункциониращи в момента, са били оставени без надзор, разпръснати по приземните етажи на складовете, а други са били унищожени, или изхвърлени в депата за отпадъци.

Според тях, това се отнася за аудиоматериали от всички музикални жанрове, включително рок, ритъм енд блус, джаз, кънтри, блус, класическа, поп, световна музика, глас и други жанрове - от целия спектър на звукозаписите през миналия век. Понякога има и късмет при предаване на материалното наследство от една компания на друга. Продуцентът на записите преиздавани от Sony Music Columbia - Michael Brooks, разказва историята за спасяването на контейнери с неиздавани ленти на Louis Armstrong и His Allstars от изхвърлянето им в депата за отпадъци:

- Бях в офиса на управителя на студиото (това беше през 1980г.), където имаше купчина от кутии с магнетофонни ленти, които започнах да преглеждам. Всички те имаха една голяма буква "S" изписана върху тях, включително и на кутиите с ленти, на които имаше надпис "Louis Armstrong - The Legendary Chicago concert". Аз попитах: "Какво е това?". Отговориха ми: "Всичко това са стари неща, който трябва да се изхвърлят, за да се освободи място в склада". Буквата "S" на кутиите идва от думата "scrap" - т.е. означаващо "за скрап".

Brooks успя да спаси тези ленти! Тази история разказа ветеранът и продуцентът от фирмата Columbia - George Avakian в придружаващата статия за току-що пуснатия великолепен двоен CD албум на Columbia/Legacy "Louis Armstrong - The Legendary Chicago concert, 1956."
- Вземете, която и да е музикална компания, (казва близкият до архивните фонотеки източник), и цялата ви статия ще се състои само от истории за записите на тази компания, които са били изхвърлени или изгубени. Това е една от "мръсните малки тайни" на музикалната индустрия. През последните години, (казва източникът), най-голямата пречка за правилното съхраняване на старите звукозаписни материали във всички фирми е постоянния административен натиск, за намаляване на складовите разходи.
- През 1970г, MCA издаде заповед предназначена за склад намиращ се в северната част на щата Ню Йорк, да се унищожат всички матрици на Decca от нейния класически период до 1950г, както и матриците на Vocalian и Brunswick - казва източникът.
- Но заповедта беше тихичко игнорирана от персонала на складовете, които по-добре познаваха ситуацията там и по-късно обясниха, че мястото е достатъчно и няма основание за системна чистка.

Повечето от интервюираните споделят, че през последните години, Sony се е превърнал в лидер в усилията си да модернизира складовете с архивни записи.
Историята от миналите недалновидни решения на компаниите илюстрира ясно, защо тези усилия са били инициирани от запознатите със съвременното модерно обезпечение японски собственици на CBS.
- Работил съм за CBS през 1970г, казва друг бивш продуцент.
- Веднъж получихме разпореждане, от някакъв си администратор, които решил, че трябва да бъдат изхвърлени лентите с моно-записи, заради недостигащата складова площ.
Това означаваше, че трябва не само да изхвърлим моно-миксовете необходими при смесването на стерео-сесиите, но да изхвърлим и мастер-лентите до епохата на изобретяване на стереото!
- И така излиза тази заповед, и по време на обедната почивка започнаха да идват хора работещи във фирмата от насрещната сграда, събират се около изхвърлените каси и кутии на "East 52nd. St." с ленти, ацетати, траклисти, сесиини съпроводителни списъци, и се опитват да спасят кой каквото може.
Добре, че някой от ръководството видял какво става и най-накрая решил да отмени заповедта!

CBS до вливането си във SONY не беше единствен.
Според осведомени източници, такива мерки са предприемани от Liberty и ABC, преди да бъдат закупени, съответно от EMI и MCA (сега Universal Music Group), където също много от лентите на моно-епохата, са били изхвърлени, или унищожени.
Някои обекти от долентовата епоха са били съхранявани толкова зле от тогавашния Capitol-EMI, че са станали негодни за по-нататъшно използване.
- Аз съм преиздавал записи на бигбенда Time-Life Records през 1984г. и ние работехме върху записите на Stan Kenton - спомня си Michael Brooks.
- Трансферните ленти на Capitol, бяха в ужасно състояние - с механични деформации и изкривявания, така че исках да се върна и да използвам оригиналните 16-инчови лакьори (чупливи ацетати от първите записи). Лакьорите бяха нахвърляни в складовото помещение, на огромна купчина, състояща се от стотици наредени един върху друг - смачкани и изкривени и бяха толкова нависоко, че беше необходима стълба за да стигна до някои от тях.
Всички бяха вече негодни за използване!

Друг важен фактор при всички лейбъли, препятстващо правилното съхранение на старите записи, това беше мнението от преди появата на компактдиска, че всички те имат нищожна ценност. Считаше се, че те едва ли ще потрябват и едва ли някога ще донесат печалба.
- Тогава никой не предполагаше, че ще има такъв интерес към старите записи, - казва източникът.
- Те смятаха тогава,че ако държат на склад поне по един екземпляр от някое копие - то това е дастатъчно. Това беше нещо като: Защо да се пазят тези стари матрици? Защо да се пази моно-запис, когато имаме стерео? Защо да се пазят тези обемисти макари и кутии с многопистови ленти?
Те просто не предполагаха тогава, какво ще се случи по-късно.

- Аз видях как сътрудници на CBS в края на 1980г, издаваха разрешение за нарязване на многопистови магнетофонни ленти и мастери на големи музиканти - казва Bob Irwin, продуцент на Sony и собственик на Sundazed Records.
- Те развиваха лентата, а празните метални шпули ги предаваха за скрап. Аз се договорих с тях и в крайна сметка успях да спася 30 - 40 ролки с лента, които дадох на човек, който знаеше по-добре какво да прави с тях.
Irwin заяви, че служителите са били инструктирани да унищожат лентите със записи, защото "всяка ролка с лента, която те изхвърлят от рафтовете, ще спести на компанията по 5 цента на месец" - такива баха тогава времената.

Всички анкетирани посочват, че вече подобни инциденти не се случват.
- Сега, климатът е различен," - казва източникът.
- Защото ако си говорим честно, наи-ценното за дадена звукозаписна компания - това са договорите с музикантите, публикациите в текущите издания и настоящият `и каталог. В резултат на това се появява нужда от поддържане на каталога, чрез съхраняване и архивиране на най-добрите първоизточници. Защо са толкова важни?
- Отговорът е прост - казва ветранът на музикалната индустрия.
- Останалите копия и други подобни, не звучат толкова добре. Копията звучат по-мътно. Ако използвате друга лента, примерно лента изравнена с екулайзер, за производството на винил, забравете за качество. Или ако вземете запис на лента обработен с прекомерно шумопотискане за CD-преиздаване - той ще звучи просто отвратително.

Още една причина причиняваща загуби в архивите, е смяната и ротацията на персонала в складовете, водещо до загуба на "корпоративна памет" така да се каже.
- През 60-те и 70-те - казва ветеранът, болшинството от големите компании имаха по един човек, който беше отговорен за архивите в продължение на векове, и този човек знаеше къде, какво се намира. Тогава нямаше компютри.
- Тези служители вече са пенсионери, и отнесоха свойте знания и тайни със себе си. Другите, които останаха са, всъщност, просто чиновници, който не биха отличили ролка с лента на Otis Redding от тази на Otis Elevators.

- Текучеството на кадрите е невероятно - казва Joanne Feltman, вицепрезидент на BMG, Business Affairs и администратор, отговарящ основно за модернизирането на архивитв в BMG.
- Това е една от причините за модернизация, в противен случай не можеш да разчиташ, че човекът, който познава добре активите днес, ще бъде на работа утре в компанията. Понякога има хора, които работят не само в архивните библиотеки, но и в челните редици на преиздаваните звукозаписи, които не знаят основните творци и музиканти на собствения си лейбъл.
- Имаше един такъв случай с човек, който работеше в отдела за преиздаване на EMI/Capitol - това е абсолютна истина, който ме попита знам ли къде са записите на Ricky Nelson и Jan and Dean, - казва производителят.
- На какво да разчиташ от такъв служител?
Единственият начин да се справим със смяната на поколенията е привличането на експерти, които познават историята на компанията и нейните творци.

В средата на 80-те години, компаниите започнаха да наемат външни консултанти за подреждане на своите архиви. Това бяха хора с опит за работа в студио, които бяха добре запознати с всеки музикален жанр и с повечето музиканти и творци на изкуството. Тези специалисти на свободна практика, можеха да прекарват дни и седмици проучвайки архивите на фирмите, претърсвайки мръсните складове - и често се завръщаха с плячка.
- Един от основните проблеми, за бърз достъп - казва складовият експерт - това е, че никой в дадена фирма не знае, какво е записано на дадена магнетофонна лента. Ако тя не е надписана точно върху кутията, или са забравили да я надпишат - тогава идва ролята на детектива. Ако времето позволява и има подкрепа и експертен опит, понякога тази работа се възнаграждава.
- Така например RCA намериха алтернативния запис на "That's All Right, Mama", първият сингъл на Elvis за Sun Records, изагубен в продължение на около 33 години, - казва източникът.
- Най-накрая се усетиха, че трябва да проверят лентите с номера, близки до номерата на публикуваните записи, и започнаха търсенето. Повярвайте ми, нито една от тези кутии нямаше надписи "Elvis" - само цифри. В крайна сметка те успяха и намериха!
Благодарение на своите знания, постоянство и успехи, много от тези складови експерти станаха уважавани продуценти, а други част от новия екип работещ с архивите на компаниите.

Най-големите и най-старите компании като - CBS/Columbia (Sony) и RCA/Victor (BMG), основани през 1908г. и 1901г, притежават огромни колекции, които непрекъснато се допълват. Те имат най-голямите и най-пълни фонотеки от всички леибъли.
BMG има около 1,3 милиона складирани единици (ленти, ацетати, матрици), а Sony има повече от 600000 според информационните източници. И двете компании са базират върху обема на свойте каталожни архиви и на техните безспорни количества.
Основният склад на Sony,сега се намира в складовия комплекс, представляващ произведение на изкуството - Iron Mountain в северната част на щата Ню Йорк. Подземните складове на BMG се намират близо в Slippery Rock в Западна Пенсилвания. И двете фирми са получили необходимия бюджет, за изпълнение на своите програми за компютъризирано съхранение.

Като допълнение към размера и възрастта на основните имущества на двете дружества, техните складови активи в момента, са достатъчно добре защитени, така че никакви нови сделки за смяна на собствеността да не доведат до преместване на складове и промяна на начинът на съхранение за новите собственици в продължение на десетилетия.
Продажбата на лейбъли и трансфера на складови активи, са станали ахилесовата пета на всички фирми и най-вече за малките компании.
Архивите на Universal Music Group (UMG) съдържащ 500000 ленти и обекти от долентъчната ера, на EMI/Capitol с 250000 ленти и обекти от долентъчната ера, както и на PolyGram с 275000 ленти и обекти от долентъчната ера, също бяха значително модернизирани и сега се намират в съвременни високотехнологични складове.
Собствеността на тези три дружества образуват мозайка от техните основни лейбъли и от каталозите на по-малките лейбъли, които те са закупили.

Техните стари лейбъли като Universal's Vocalion (1922 г.) - разделени между Sony и Decca (1934), EMI Capitol (1942) и Polygram's Mercury (1947), също са в порядъчен вид.
Polygram, между другото, притежава наи-много каталози на погълнати лейбъли, в сравнение с всяка друга голяма компания и съдържа повече от 70 марки. Въпреки това, съществува и обратната тенденция - активите на част от лейбълите през 50-те и 60-те години на миналия век, издавали рок, рокендрол, ритъм енд блус, примерно като Universal/МСА, Chess, са с относително голяма част на изгубени и липсващи дялове, според някои източници.

Warner Brothers Records (180000 артикула на склад, почти всички - лента), също могат да се похвалят с надежден архив с контрол на температурата, но той, за разлика от всички други големи компании, е задействан почти с основаването на лейбъла още през 1958г.
Каталогът на Atlantic Records (120000 единици, главно ленти) представляващ част от семейството на WEA, е съхраняван отделно от новопридобилата го компания. Този знаменит каталог съществува от 1948г. Atlantic беше най-бавният от лейбълите по отношение на модернизация на своите архиви, които до миналата 1996г, са съхранявани в условия, които много източници определят като "ужасяващи".

- Най-общо казано, колкото по-стар е записът - казва източникът, толкова по-вероятно е, че оригиналът е изгубен или, че не може да бъде намерен. Понякога в причината за съзнателно унищожаване на материалите е трудно да се повярва.
В CBS навремето работеше една печално известна личност, която унищожаваше всичко по странни причини - си спомня продуцентът по преиздаването Brooks.
- Например, тя съхраняваше старите 16 инчови тестови плочи, а по-малките 11 инчови изпращаше за скраб. Попитах я защо?
- Аз не държа на малките плочи - ми каза тя. Тази жена вече не работи във фирмата, след като стана известен този случай.

Заради решение на CBS в периода преди присъединяването `и към Sony, много от металните матрици със стари записи на Columbia и Okeh също бяха загубени, въпреки че мнозина от крехките ацетати останаха.
- Columbia изпращаше за скрап множество метални елементи - обяснява ветеранът - особено по време на войната. RCA Victor също, но не чак толкова много. Те имат много повече матрици и ацетати.
- RCA имаше свои собствени складове, така че те не трябваше да се притесняват за повишаването на цените на складовите разходи, за разлика от останалите корпорации - казва източникът. Въпреки това, има много и от по-новите записи (касаещо всички дружества), които също липсват или са изгубени!
- Липсват не само обектите от ерата на 78 об/мин.
- Има липси и сред лентите със записи на музиканти от 60-те и 70-те години и дори и 80-те.
- Голяма част са тук и вие можете да ги намерите, ако търсите по-дълго време, но някои неща просто изчезнаха. Това е в пряка зависимост от начина на съхраняване в архива. Системите за архивиране не са приспособени за точно и правилно съхраняване на записите на ленти.

Източник, запознат с фонотеките на EMI-Capitol, отбелязва:
- Вероятно има 10000 ролки с лента, за които никой нищо не знае. И вероятно никога няма да се разбере - това е неефективно от гледна точка на разходите.
- Знаете ли, колко ще струва, да се прослушат всички тези ленти и да се заплати на експерти, които да определят, какво е записано там? Същото нещо се случва и в другите компании.

- Да, има хиляди и хиляди мистериозни записи на лента в почти всяка компания, за която можете да се сетите - казва друг експерт на склад.
- Имам предвид, че повечето от записите са тук, но ако кутиите (с лентите) са натрупани на купчини, или не са маркирани и етикетирани правилно, кой може да знае? Шефовете на складовете на BMG - са сред най-новото поколение, които разработиха щателна счетоводна система, включваща баркодове, номериране на всеки един елемент и матрица.
- Но - добавя източникът - дори и това зависи от надписа на кутията с лента, както и от входните данни. Невъзможно е да се знае, дали лентата е отчетена от системата. Невъзможно е да се знае, дали записът на лентата е с Dolby, или не, докато не я изтеглиш от склада и не я прослушаш. Понякога служителите в склада и продуцентите са наясно, но компанията просто е незаинтересована.
Проучването - това е отделна част от всичко това, - казва продуцентът.
- Знам лейбъл, който разполага с 40 ролки магнетофонна лента на Sonny Rollins, записани на концерти в клубове на Village от 1960г. Те са джаз подразделение и знаят, че имат лентите. И Rollins е казвал на служителите от фирмата, но те все още не са заинтересувани да ги намерят.

Storage Motown, сега собственост на PolyGram, съдържа около 30000 ленти и е "типична малка компания от тази епоха" - казва ветеранът, чиито наблюдения "от първа ръка", се потвърждават и от други източници. Един бърз поглед към трезора на Motown, ще послужи също така, да се опишат активите и на други малки лейбъли, които станаха известни към 1960г.
- Добрата новина в случая за Motown - е това, че те имаха запазени голяма част от мастерите с многопистов запис, от които инженерите и продуцентите презаписаха голяма част. Понеже лентата е скъпа, те вземаха частта от нея с мастера, а останалата част от лентата използваха за запис на следващите сесии.
- Също така имаше и резервни екземпляри, или копия - така наречените DM (ниско качество, резервни) записи. Тези копия се правеха, когато изпращаха мастер-лентата за производство на плочи в завода производител. Някои от тях бяха на стандартни четвърт инчови (6,35мм) ленти, но 300 или горе-долу толкова - бяха моно записи на трипистови ленти съдържащи около 36 песни разпределени по 12 броя на всяка една писта.

- Някои от миксираните мастери липсваха, или беше трудно да се намерят - не бих казал, че те са били изхвърлени - казва друг източник.
- Много от тях бяха възстановени с течение на годините - тези, които оцеляха на съхранение извън студиото. Повечето ацетати и матрици в складовете от ерата на магнитната лента също отдавна са изгубени.
- Някои мастер-ленти просто са износени от употреба и за да получите качествен звук, трябва да се презапишат отново - казва източникът. Проблемът с многопистовите микс ленти на Motown е в това, че са много трудни за презаписване, понеже са имали свои собствени персонални екулайзери и ревербератори.
- Ако търсите достатъчно упорито, можете да намерите автентичните копия.
Вземете например "Fingertips" на Stevie Wonder' - със сигурност има около 20 различни микса, направени в пет сесии, всички съхранявани на различни места. Те смесваха записите, докато получат правилния и точен резултат на песента. Проблемът е в това, че трябва да се намери правилната версия за смесването! Всички източници твърдят, че в трезорите на Motown има голямо количество неиздадени записи на мастер-ленти, на по-неизвестни музиканти, както и много концертни ролки с лента.
- През почивните дни използваха трипистовия магнетофон находящ се в Twenty Grand Club на Детройт, за да ремастерират записи - в продължение на няколко години. Като цяло, различните източници твърдят, че архивите на Motown са в добро състояние. Но опитите да намерят точно определена мастер-лента може да се окаже голям проблем - казва източникът.
- Не забравяйте, че този леибъл е преминал през смяната на четирима собственици, три града и седем адреса, ако включите и Детройт.

Други независими лейъли, особено по-малките, практикуваха същата система "новият надпис да се полага върху стария" - с цел реализиране на икономии - казва друг източник.
- Дори и RCA, Capitol, ABC, Mercury-Smash и Philips-Mercury през 60-те и 70-те, водеха политика за повторна употреба, рециклиране, или отказ за съхраняване на многопистовите студиини записи, и съхраняваха сомо смесените мастер-ленти. Понякога лентите св оказваха просто изубени в крайна сметка - казва ветеранът от архивите.
- Те са, или неправилно надписани, или тях просто не могат да ги намерят, както албумът "Nashville Skyline" на Bob Dylan - Sony продължава да го търси. Те имат резервно копие, но това е копие. Добрата новина е, че те вече са намерили мастера на "Blood On The Tracks", на Dylan. Той е бил с неправилно надписан етикет, когато преди много години е бил транспортиран от Нашвил до Ню Йорк.

Понякога компаниите купуват лейбълите и чак след това откриват, че архивите със записите не са доставени.
След като Island беше продаден на PolyGram през 1989г. - казва друг вътрешен човек - някой най-накрая каза: "Добре де, а къде са лентите, ние не можем да ги намерим?". Това бяха ленти от известното Compass Point Studios на Бахамите.
Тогава от PolyGram позвънили в Compass и им е било отговорено, че записите са изпратени в Ню Йорк още тогава. В крайна сметка, откриха, че лентите са били задържани от US митницата в Маями. Много кутии с ролки, били складирани някъде в доковете - където прележали в продължение на години. Там са били и някои забележителни албуми от 70-те и 80-те години на: Grace Jones, Black Uhuru, Third World, B-52s, неиздавани албуми на James Brown и Sly and Robbie. В крайна сметка те си получиха лентите обратно, които за щастие не бяха успели да се повредят и се възпроизвеждаха нормално.

- Такива неща се случваха през цялото време. В PolyGram например пропаднаха лентите с многопистови записи на групата Cream - очевидно се бяха изгубили някъде по пътя, когато Atlantic го продадоха на Polydor - казва друг източник.
- MCA не могат да намерят мастер-лентите с изпълнение на The Grass Roots на Three Dog Night. Sony не могат да намерят някои от многопистовите мастер-ленти на лейбъла Bang.
От друга страна, някой някога открил мистериозна кутия на BMG и намерил, неиздавани записи на Hot Tuna. В музикалната индустрия това се случва постоянно.

Инженерите, работещи със Steely Dan върху цифровизирането на записа през 1982г. на албумът "Royal Scam" за възможно CD производство, заявиха, че MCA не могат да намерят аналоговият мастер съдържащ цяла една страна от албума ...
- Тези момчета търсили, търсили, и в крайна сметка се наложило да използват (по-ранно), резервно цифрово копие за презаписване на тази страна на албума. Те едва успяли да спасят лентата, защото някакъв глупак се опитвал да възпроизведе цифровия запис на аналогов магнетофон. В резултат на това, външните ръбове на лентата се смачкали. Накрая с помоща на група инженери, успели да притиснат плътно лентата кум главите на цифровия магнетофон, чрез тампони от вата и така прочели лентата успешно.

Наред с изгубването и унищожаването на записи и ценни активи, през изминалите години са се случвали и редица други непредвидени събития. Една от най-опустошителните загуби в съвременната история на музикалната индустрията, настъпва през февруари 1978г, в следствие на пожар, причинен в складовете на Atlantic Records в Long Branch, N.J. (Ню Джърси). Пожарът унищожава почти всички неиздавани до момента мастери на Atlantic, резервните версии и студийните ленти на изпълнителите, записвали за лейбъла и неговите звена в първия си класически златен период 1948-1969г. Хиляди записи на стотици от най-известните R&B, soul, pop и jazz изпълнители на Америка, загиват в пожара. Според няколко източника, 5000-6000 ролки с магнитна лента са били унищожени, или повредени. Останалата шепа с имена на музиканти е само като кратка версия на "Кой кой е?" на американската музика от средата на миналия век. В допълнение към размера на загубите, повечето записи, са били записани в стерео вариант. Atlantic по онова време е бил лидер в музикалната индустрия по отношение на записи в новия формат наложен от 1952 г. насам.

Няколко бивши висши ръководители и служители на Atlantic ни разказаха, че новината за пожара тогава се е пазела дълго време в тайна.
- Това беше много секретно. Когато някои поискваше лентите, му отговаряха - "Те не са тук".
- Научих всичко, една година по-късно - казва продуцента.
В няколко случая, продуцентите по преиздаване и складовите служители, успели да открият някои от загубените ролки с ленти. Това са били случаи с взети преди години от склада ленти, които не са били върнати, или може би са били съзнателно прибрани като резервни копия.
- Когато работехме по издаването на плочата на John Coltrane (Rhino-Atlantic), - казва Joel Dorn, (ветеран в звукозаписната индустрия и бивш продуцент на Atlantic, притежаващ леибъла 32 Records), - те ни казаха, че всички сесиини ленти със записи са изчезнали, вероятно погълнати от пожара. Чувал съм такива истории. Но аз все пак реших да отида и да проверя в стария склад. В крайна сметка, един млад мъж, който ме чу как мърморя каза: "Знаеш ли, мисля, че мога да погледна, какво има там горе на рафта и посочи един висок рафт. На най-горния рафт се откриха купища с магнетофонни ролки, които бяха частично подредени по азбучен ред. Така че аз прегледах всички тези ленти, и най-накрая намерих това, което се бях надявал да намеря - алтернативните записи от албума на Coltrane от 1959г. - "Giant Steps".
Сега, в съответствие с всички правила, те се пазят в склада, - казва Dorn.
- Аз намерих и други невероятни неща, такива като като първият демо запис на Atco "Dreem Lover" на Bobby Darin правен около 1957г.

Някои от другите възстановени изгубени съкровища открити от архивистите на Atlantic са - неиздавани мастер-ленти, резервни версии и репетиции на Ray Charles, записи на Van Walls "Piano Man", носител на R&B фондацията, джаз легендите Ornette Coleman, Lenny Tristano и Lee Konitz. За щастие, Atlantic опази своите мастер-ленти в Ню Йорк по време на пожара през 1978г.

Според няколко други източника, MGM Records също са страдали от опустошенителен пожар на трезора в миналото. Пожарът избухва в склада на MGM в Холивуд, Калифорния през 1972г. Макар повечето от мастер-лентите да са били дублирани, много сесиини записи, резервни версии и голяма част от мастер-ацетатите са били унищожени. В същия пожар са изгоряли и част от записите на VERVE (MGM закупиха този джаз лейбъл през 1960). Останалите пък били силно повредени от водата с която потушавали огъня. Оцелелите от пожара активи били временно складирани под някакъв навес и стояли там няколко месеца.

- Това беше като чума след чума, - казва Ben Young, архивист и изследовател на VERVE за някои ленти, които (поради смяната на собствеността) трябваше да бъдат изпратени от склада на Verve на Източното крайбрежие в Западното крайбрежие и след това обратно в White Plains, (Ню Джърси) през 70-те и 80-те, сега се намиращи се в Edison (Ню Джърси). Отличен пример за проблемите, пред които са били изправени продуцентите по преиздаването, се явява победителят от 1992г. "The Complete Billie Holiday на Verve". В съпровождащия текст на продуцента Phil Schaap се изброяват повече от 30 повредени или липсващи песни на Billie Holiday (за които са били използвани копия, или демо-записи), както и "липса за дълго време от склада на повече от 90% от оригиналните сесиини ролки с лента."

Най-илюстративен случай на масово унищожаване на архиви е решението на RCA в началото на 60-те години, да разруши склада в Camden, N.J. (Ню Джърси). Складът по думите на колекционери и ветерани от музикалната индустрия, бил на четири етажа заети с каталожни продукти и материали от долентовата епоха, състоящи се от метални части, ацетати, матрици, шеллакови плочи, резервни версии на тестовите пресинги, каталози и т.н. Няколко дни преди разрушаването, лидерите на френския клон на RCA, имали разрешение да преминат през сградата и да вземат всичко от което се интересуват, за преиздаване на серия от джаз грамофонни плочи "Black and White". На няколко американски колекционери също било разрешено да "спасят" от склада, каквото считат за уместно.
Няколко дни по-късно, в присъствието на ръководители от RCA и колекционери, намиращи се върху близкия мост на Делауеър, специалистите по взривяване заложили динамитните заряди. Очевидци присъствали на събарянето видели летящи парчета отломки и черни метални фрагменти, излитащи през прозорците на разрушаваната сграда. Останките от сградата след това били избутани с булдозери в река Делауеър, а върху отпадъците бил, изграден кей.
- Дали този случай представлява буквално погазване на културното ни наследство, или това е личен въпрос от компетенцията на компанията приемаща прагматично решение? - пита млад служител, един от няколкото, които потвърдиха историята.

Друг пример за неправилно боравене с архивите е за служители на голяма компания, които получили големи кутии, съдържащи стотици ролки с лента, доставени след затварянето на стари складове. Те открили със съжаление, че лентите за "известно време" са били потопени във вода.
- Кутиите - казва свидетелят, - носеха белези от наводнение, като върху тях ясно личеше оставената линия от нивото на водата.
- Подобни истории се случват във всяка една компания - казва друг ветеран, работил в складовете на големи и малки фирми. Артикулите се изхвърлят, продават ги като скраб, или пък не ги складират където трабва и след това се губят. Това е честа фирмена практика, за да се спестят няколко долара.

Други източници разказват, че са видели, как сътрудници на фирмите вземат лента с магнетофонен запис от рафта вместо празна лента, за да копират бързо нещо друго. Няколко източници твърдят, че в началото на 1980г. те са били свидетели, как служители на MCA, за да направят копия на ленти за архива, всъщност записват върху мастер-лентите на музиканти като Patsy Cline и Roy Orbison.
Друг източник разказва:
- Веднъж на един служител му трябваше малко излишна лента, за да направи копие на записа. Той взе една кутия с ролка от рафта, размота лентата и започна да записва върху нея. Погледнах към кутията и след това върху надписа отгоре "Gary Usher - Outtakes" и си казах: Боже мой ..!

Елвис дори и да беше цар, за счетоводителите на RCA в дните до тогава, когато BMG пое управлението на компанията, той беше просто само име върху една от лентите, която заемаше ценно място.
- През 1970г, те просто изхвърлиха някои записи на Елвис - казва източникът. Проблеми с пространството за съхранение, най-вероятно е била причината. Това бяха мултисесийни записи от неговите филми през 1960г. След това се появиха нелегално на пиратски ленти.
- Първите сесии на Пресли в Лос-Анжелис, записани през 1957г, също липсваха, но този път след 30 години, предприемчиви служители по преиздаванията на BMG проследиха копие, като се свързват с Bones Howe, един от звуко-инженерите, които записваше сесиите в студиото Radio Recorders, заедно с Thorne Nogar. За щастие на лейбъла, копията се съхраняваха отделно в библиотеката на студиото. И още по-голям късмет беше това, че Howe ги беше спасил, намирайки ги в кофата за боклук след "почистване на студиото", преди повече от три години.
- Един ден отидох до задната врата на студиото - казва Howe. Това беше през 1960г. Контейнерът беше пълен догоре с ленти. Погледнах и - О Боже, аз бях работил по много от тях!
- Попитах инспектора, и той каза, че са почиствали студиото. Звъняли в звукозаписните компании, но не получили отговор от тях и добави. "Давай, вземай ги, докато не ги е събрала сметоизвозващата кола."
- Погледнах към лентите и взех всичко, което съм записвал. Ровейки се в тях, намерих ролки на Елвис, запечатах ги в кутия и ги прибрах в гаража си. Те бяха в мен до 1980г.
Още по-доброто в случая е, че в допълнение към няколкото моно ролки, Howe намерил лентите с всичките сесиини записи направени на двупистов стерео-магнетофон, който бил резервен и работил по време на сесиите. Смятало се е, че в периода до казармата, Елвис не е правил стерео записи.
- В RCA имаше обработени с екулайзер моно мастери, но дори и тогава в края на 60-те, имаше ленти сложени навсякъде в складовете, така че те наистина и да са искали, не са могли да намерят нещо. След смъртта на Елвис, всички тези записи започнаха да се издават - обяснява Howe, - и накрая в средата на 80-те години, RCA се обаждат и казват - "Чухме, че Вие имате тези ленти," и аз казах: "Да, имам ги!" В крайна сметка се споразумяхме за цената и им ги продадох обратно на RCA. Аудио лентите, от ТВ шоуто "Comeback Special" записани през 1968г. също.

Може би най-изненадващото откритие на историята на филма за Елвис е, как шефът на звукозаписна компания в Германия намерил отдавна изгубените ленти от първата сесия на Пресли, през 1956г. в Нешвил. В продължение на десетилетия се е смятало, че те вече не съществуват. Преди няколко години, Bear Family Records в Hambergen, Германия, купиха лиценз от BMG относно записите на Hank Snow, за издаване на серия от негови дискове предназначени за европейския пазар. Когато Richard Weize, собственик на Bear Family, и неговия инженер седели в студиото и слушали една от многото ленти на Snow, те чули някакъв пасаж свирещ в обратна посока отзад-напред . Когато те обърнали ролката и сменили посоката, били смаяни. Натъкнали се на неизвестна досега алтернативна версия на хита на Елвис от 1966г. "I Want You, I Need You, I Love You".
Weize веднага позвънил на добре известен експерт, работил дълго време по творчеството на Елвис Пресли, на име Ernst Jorgensen, който потвърдил, версията. Веднага позвънили на BMG в Ню Йорк и поръчали да им изпратят от трезора, всички ролки с ленти от Нешвил, с последователни и близки номера, съответстващи на номера на ролката, която слушали преди малко. След щателно претърсване, те намират повече от пет изагубени записа от тези сесии на Пресли - неиздавани алтернативни изпълнения "I Was the One", "I've Got a Woman" и "I'm Counting On You", а също две алтернативнни версии на "Heartbreak Hotel", от неговият перви сингъл записан през 1956г. Някои от находките, били включени в предстоящето издание на BMG "Elvis '56", други ще се появят в новата 4CD кутия "Platinum - A Life in Music", която включва наскоро намерените материали за Пресли - записи по телевизията, репетиции и дори ацетат от периода преди Sun Records.

Ако погледнем заглавията по вестниците от 70-те, като легенда се споменава за продадените записи на вече затвореното студио Columbia Records в Nashville, когато лейбълът продава на безценица почти едно малко златно съкровище. Студиото практикувало, да се дава възможност на служители да закупуват евтино ролки с лента, неизползвани в производството на някои албуми. На един служител в студиото му провървяло и направил изгодна покупка на 2200 ролки, които дотогава в студиото смятали само за купчина непотребни ленти. В последствие този ресурс се препродава и преминава през няколко чифта ръце. Сред находищата от ленти, според настоящия собственик, има неиздавани студийни и концертни мастер-ленти, алтернативни версии и резервни копия на такива звезди като Louis Armstrong, Buddy Holly, Frank Sinatra, Hank Williams, Sr. Johnny Cash, Elvis Presley, Patsy Cline, Tony Bennett, Bob Dylan и няколко десетки други известни музиканти.

Продължение към част 2-ра.



НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2015 год.