Актуални проблеми на звукозаписните компании
"Current problems of the record labels"


Част 2-ра

Често продуцентът, или инженерите изрязвали от мастер-лентите фрагмент за работа и забравяли да оставят за това бележка. Това причинявало големи проблеми. Понякога вместо да се върне обратно изрезката от мастера се подменяла с друга лента. Години по-късно, архивистите и продуцентите по преиздаване установявали, че мастер-лентата отсъства. Един източник казва, че видял как мастер-лентите със запис на Buddy Holly, Jackie Wilson и други се "изрязват директно от лентата".
В сегашната цифрова ера, липсата на оригиналните мастер-ленти, понякога става причина за нерегламентирани действия, като копиране от чужди записи и кражби.
- Някои от оригиналните три и четири пистови мастер-ленти на The Byrds, бяха изчезнали и не можаха да се намерят. Вероятно са били откраднати - казва източникът.
- Така че, когато Sony направиха своята (неотдавнашна) колекция на Byrds, те използваха ленти, които успяха да намерят и след това копираха песните, които нямаха от италиански контрабанден CD-носител, който съдържаше точно материала, който липсваше. Има много други такива примери.

Закриването на много от звукозаписните студия в Ню Йорк и мастеринг лаборатории, като например Bell Sound, Allegro, Belltone, Sigma Sound и Record Plant, допринесe за появата на редица легенди относно намирането на отдавна изагубени записи. Повечето компании бяха давали сесиини и мастер-ленти за работа в тези студия.
- Sony купиха лейбъла на починалия Bert Berns в началото на 1980г, но чак около 1990г, те разбраха, че са забравили да поръчат доставка на мастер-лентите - казва Bob Irwin, продуцент и собственик на Sony Sundazed Music.
- Те ми се обадиха и аз им казах: Добре, но първо се опитайте да се обадите на Ilene Berns (вдовицата на покойния Berns), която живее в Нешвил, или Мемфис - казва Irwin. Те `и се обадили, и тя им казала:
- О, разбира се, това което търсите се намира в мазето ми. Искате ли да ви ги изпратя?

Когато Record Plant прекрати работа, CBS (сега Sony) бише един от големите лейбъли, които съхраняваха там ленти със записи и така и не се сетиха, да си вземат мастер-лентите обратно, според Irwin.
- В края на крайщата, няколко момчета от Wehauken, NJ (Ню Джърси) купиха студиото с всичко, което беше останало там - хиляди ролки с лента, включително всички мастери и многопистови записи. Те не смятаха да ги продават незаконно тези ленти, напротив, те призоваха компаниите да дойдат и да вземат записите си. Можеха да ги откупят, като цената беше нещо символично от сорта на $20 за ролка. Всъщност, тази цена беше нещо като такса за съхранението им.
- Sony изпрати нас. Влязохме във Wehawken в таванско помещение с хиляди многопистови ролки със записи по рафтовете - спомня си Irwin. От Springsteen и нататък ... Heart, Ted Nugent, още и още. Обърнахме се към тях с молба да ги откупим, защото, знаете, някои от лентите бяха безценни. Но докато бях там на тавана, аз продължавах да виждам ролки със записи на много други лейбъли - казва Irwin. Музиканти на повечето големи лейбъли. Аз дори позвъних на човек от един лейбъл и му казах как стоят нещата, но той така и не се появи.
- Те направиха удар с този случай - добавя Irwin. Години по-късно се срещнах с едно от тези момчета, от които си откупихме лентите в Record Plant, и той ми разказа, че само още няколко други лейбъла освен Sony са отговорили на обажданията му. Никой друг не бил дошъл. Така че, всички тези мастери и многопистови ленти останаха непотърсени и отидоха в коша за боклук.

Източник от Warner Brothers Records също ни разказа:
- Да, ние кацнахме в Ню Йорк откъдето тръгнахме за Ню Джърси. Те поискаха само такса за съхранение. Получихме много ленти, които ни принадлежаха, като примерно лентите на Madonna от Sire.
Въпреки това, бившият съсобственик на Record Plant - Chris Stone, сега начело на професионалната аудио асоциация World Studio Group, казва, че не счита, че звукозаписните компании са проявили небрежност, или безотговорност.
- Да, ние съхранявахме много ленти, но в повечето случаи лейбълите бяха педантични относно обратното им получаване. И ако те не са искали да си ги вземат обратно, то е, защото това сигурно са били резервни копия и не са имали нужда от тези екземпляри. Така, че аз не вярвам в това предположение.
Stone казва, че той не знае за описаните по-горе неща.
- Не ми разказвай, защото аз не се интересувам и не искам да знам - казва той.
- Ако бях на Ваше място, щях да бъда много по-предпазлив относно публикуването на тези истории. На музикалните компании, това няма да им се хареса.

В случая, за големите музикални компании, особено за тези, които бяха закупили по-малки компании, значението на една последователна политика за опазване и съхранение на музикалното богатство не беше важно, до появата на CD и икономическите ползи от преиздавания материал. Лидерите на EMI се отнесоха към плана за модернизация на архивите много сериозно. Три години и половина след модернизацията на склада им в Лос Анджелис и обновяването на складовата база на Capitol, миналото лято ръководството на дружеството, предприе решение за преместване на всички сесиини и алтернативни записи направени след 1970г, в специално изградени складове в Ню Джърси - далеч от евентуалните земетресения на Лос Анджелис, според Питър Брукс, началник на логистиката на EMI-Capitol.
Сценария с преместването на студийните записи от EMI-Capitol приличаше на филма "Road Warrior":
- Бяхме натоварили 50 съчленени хладилници и ги изпратихме с четири конвоя през цялата страна, като използвахме различни маршрути, придружени от коли с охрана. Те спираха само за зареждане с гориво, - казва Peter Brooks.
През четирите години до модернизацията, обаче, Capitol пазеше много от своите ленти, не само в сградите на Capitol Tower, но и в мазето, под сцената на близкия "Pantages" театър, според някои източници.
- Те бяха там до 1987г, казва бивш служител - докато, ние не ги взехме. Никой от компанията не знаеше, какво има там, защото са били оставени десетилетия преди това.

Capitol не беше единствения лейбъл, който пази своите активи на съмнителни места. Доскоро мастер-лентите на уважавания лейбъл Atlantic, се съхраняваха в продължение на години на няколко различни места, включително и в един необезопасен склад в Ню Йоркския West Side.
- Резервната врата на 16 улица, беше подпряна с тухла в отворено състояние - казва източникът. Влязох и не видях никой. Само рафтове и рафтове с ролки на музикантите от Atlantic и се провикнах: "Ало, ало, има ли някой тук?". В крайна сметка открих един човек седящ с вдигнати крака, който не беше видял, че съм влязъл. Ами ако бях контрабандист?
Atlantic накрая започна реформите през миналата година, но това отне известно време, до тази пролет, за да пренесе фонотеката си в новите модерни складове. Сегашното съхранение на конгломерати вече е модернизирано, но има и друга страна.
- Хората трябва да помнят, че "Recorded Music Division" - е само една част от това, с което се занимава една голяма международна компания. По-голямата част от парите, които получава една музикална фирма идват тук, където потока на доходите е максимален - казва друг ветеран от складовете.
- Така, че ще трябва постоянно да се борите, докато се разбере значимостта на активите.

Дребните кражби от складовете преди въвеждането на актуализираната програма за архивиране, в продължение на години беше проблем на всички компании. Въпреки, че има изолирани случаи на откраднати записи, устремили се право към контрабандистите, повечето от кражбите са причинени от запалени меломани, които мислеха, (понякога с основание), че ако не бяха те да "спасят" тези неща, те щяха да бъдат изхвърлени, или унищожени. Нашите източници не са съгласни по въпроса за дребните кражби.
- Можете да го наречете присвояване, или както искате, но за нас това е кражба и точка! - казва един. Работата не опира само до въпроса - собственик ли е лейбълът, на записите на даден изпълнител, или не? Дори и ако те решат да го игнорират, или да го изхвърлят, това е тяхно право. Всичко това е тяхно. В това е смисълът!

Всички анкетирани за тази статия споделиха изненадата си, че в онези години не е имало повече кражби. Предполага се, че за многопистовите магнетофонни записи не е имало развит пазар между колекционерите. Повечето хора нямат, или не могат да си позволят да имат в домовете си оборудване, което да ги възпроизвежда. Дори лентите от половин инч (12,7 мм), или записите на скорост 15 ips (38 см/с) на мастер-лентите, са изисквали професионално оборудване. Ето защо крадците са присвоявали предимно ацетати, или тест-пресинги на издаваните плочи. Тест-пресовите грамофонни плочи вървят скъпо между колекционерите. Хората могат да ги показват и да ги просвирват у дома си.

Няколко източника потвърдиха, че преди няколко години почти пълна серия от тестови плочи на джаз изпълнители от 20-те и 30-те години на лейбълите Brunswick, Vocalian и Decca са били откраднати от склад на MCA в северната част на щата Ню Йорк, от някой, който подкупил нощната охрана. Ето още един случай - казва вътрешен човек:
- Някой открадал реална матрица от стария класически лейбъл Columbia, щамповал някъде няколко грамофонни плочи, а след това унищожил матрицата, за да се гарантира стойността на неговото "рядко" притежание. Сладко, нали?
Контрабандистите от времето на грамофонните плочи и на компакт дисковете, не са били разбойници, които разбиват складове. В повечето случаи те са тиражирали записи и албуми, записани от концерти, или от ефира. Наистина има нелегални песни записани, чрез незаконно използване на неиздавани материали от звукозаписни лейбъли на изпълнители като - The Beatles, Bruce Springsteen, Bob Dylan, The Beachboys и Prince. В по-голямата си част те са неразрешени за използване материали, използвани от контрабандистите, не от склада, а от други източници, примерно като копия, направени в студията за запис за някой от обкръжението на изпълнителите.
- Всичко, което е необходимо, е да имаш приятел, или познат, който да го вземе и да го предаде на друг приятел и т.н. - казва източникът. Някои продуценти по преиздаване имат връзки в средите на колекционерите и им звънят, когато не могат да открият в складовете на лейбъла даден запис, необходим за проекта.
- Има много хора наоколо със записи, които са намерили изхвърлени на боклука, - казва източникът. Те не тиражират нелегални песни, а просто съхраняват записите. Можете да се доберете до много неща. Това изисква време. Компаниите нямат време, компаниите не трябва да бъдат притеснявани. Често продуцентите по преиздаване и колекционерите развиват дедуктивните способности на Шерлок Холмс и достигат по следите от намеци и слухове за изчезнали записи до заподозрения, който наистина е откраднал записите и се срещат с него лице в лице.
- Понякога те се свърват с нас, с искане да ни го продадат. В други случаи, те ни го връщат обратно - казва ветеранът. Някои от тях в крайна сметка се обръщат към нас, поради чувството си за вина.

Друг твърди:
- Ние знаем, че има някои колекции (откраднат материал), собственост на починали хора, които са били продадени, или дарени например на Конгресната Библиотека, като сборници, съдържащи редки неща - мастер-ленти, или ацетати. По няколко причини, звукозаписните компании предпочитат да не преследват тези, които подозират, че са им откраднали материалите. Като например вътрешни лица, дори ако в някои случаи те са наясно с предполагаемия извършител, дори ако това лице е притежавало, или притежава откраднатото.
Защо няма съдебно преследване? Според тези, с които ние разговаряхме, на прокурорите им е трудно да докажат кражбите. Второ, съдебното разследване, може да разкрие, че охраната на складовете в момента е недостатъчна, или отсъства.

При първият намек за засилен интерес към даден музикален материал, възникнал по време на първите CD издания, компаниите първи откликвали на производството на CD. Често те били продуцирани на случаен принцип. Наблюдателните слушатели и авторите на музика забелязали, че някои от изданията имали лошо качество на звука, а понякога дори не съдържали и музикалните хитове, които те помнели.
- Имаше един малък потребителски бунт - казва един ветеран - защото много от складовете бяха в безпорядък и материалите отсъстваха, така че за някои от първите CD-та, често се използвше всичко, което можеше бързо да се намери. И изведнъж фенове и меломани започнаха да се оплакват на музикалните компании. Чак тогава, нещата започнаха да се променят към по-добро.

Един търсач на изчезнали архивни записи разказва:
- Както във всеки бизнес има хора, които правят основно същите неща, които и аз ги правя - търсене на ленти със записи и подготовка за преиздаване, и ние винаги сме в контакт един с друг. В съответствие с източника от който научих, лентите смятани за мастер на изпълнението "Cold Spring Harbor", от първия албум на Billy Joel, наскоро се появиха в склада на Excello, собственост на AVI в Нешвил. Лентите бяха върнати обратно от хората на Billy Joel.

Един ветеран ми разказа, че през 50-те и 60-те години, когато починал един служител, събиращ ленти за нефункциониращия лейбъл Chess (сега част от Universal MCA), миксирани в Chicago's Universal Recording Studio, той прибирал всички ленти, които не били надписани.
- Когато пренесоха архива на Chess в Нешвил, видях с очите си редици от тези ненадписани ленти и попитах какво е това?
"Това са ленти от студиото Universal" - ми отговориха те. Бог знае колко ленти, принадлежащи на други малки лейбъли в Чикаго от онези времена са отишли по този начин в архивите на Chess.

Друг складов търсач разказва:
- Намирах ленти на всяко място, което можете да си представите, не само в складовете. В сутерена на сградата, дори и в неотопляемите помещения. Кутии с ролки без надписи и без трек списъци.
- Открихме ленти на независими лейбъли - Leiber и Stroller, Daisy, Red Bird, Tiger, мастер-ленти в една от старите сгради, в празна стая на шкафа за документи пред отворения прозорец. Вярвате или не, но веднага след като ги пренавихме, те се възпроизвеждаха добре.

Историите за това как лейбълите са предавали за скрап, или са изхвърляли материали, считани за непотребни и чужди, без никаква стойност, се простира назад, чак до времето на Голямата депресия. Много от матриците в каталозите на такива известни звукозаписни компании от времето на 20-те като: ARC, Paramount и Vocalian. са били изхвърляни, даже и след като са били закупени от други по-големи компании.
По време на Втората световна война и Columbia и RCA са жертвали матрици за скрап, за да помогнат за победата над силите на Оста. Още преди войната, според запознатите с миналото на компаниите, матрици собственост на RCA, на блус гиганти като - Charlie Patton, Blind Blake, Ma Rainey, Skip James и Bukka White са били унищожавани. Понякога номерата на матриците, които са изхвърляли, са били давани за присвояване на ново производство китайски плочи.

Един историк разказва:
- След края на войната, един от мениджърите на RCA, се натъкнал на набор от неиздавани плочи на Blind Willie McTell, почти непознат и забравен в момента изпълнител. Той наредил тези матрици да се изхвърлят. След това мениджърът беше уволнен - не защото е унищожил неиздавани досега записи, а защото е изхвърлил собственост на компанията "без съгласуване".

Въпреки твърденията на историците, че стотици и стотици неизползвани матрици на фолклорни и блус изпълнители като Blind Lemon Jefferson и Charlie Poole - са били унищожени, изхвърлени, или продадени за скрап по време на Голямата депресия, дори преди тези лейбъли да се появят, някои от записите през тази епоха са оцелели, защото за тях, никой не се е грижил. Те са били захвърлени в склада и са стояли в неизвестност, докато в тях започнали да се препъват десетилетия по-късно.
Рециклирането не е нещо от далечното минало. Според източника, в склада на Columbia's old Bridgeport в Кънектикът, са продадавали матрици за скрап чак до края на 50-те, докато за това не разбрал последният директор на Columbia - John Hammond и не сложил край на тази практика.

Повечето от тези, с които говорихме са съгласни с това, че загубите са били по-значителни за малките лейбъли, които са издавали сингли първоначално предназначени за юношите и подрастващото поколение през 50-60-те години. Особено за тези лейбъли, които са били купувани и продавани през годините, и техните архиви са били премествани от едно място на друго. На архивите на компаниите издаващи джаз през 50-те и 60-те, чиято насоченост е била към по-интелектуалната част от слушателите на дългосвирещи плочи (LP), им е провървяло повече. Знаменитите джаз библиотеки на Blue Note, Prestige, Riverside, Pacific Jazz и други, са горе-долу в порядък, до голяма степен поради вярата на основните собственици в стойността на музиката и уважението, с което са се отнасяли към архивите на дружествата, които са купували по-късно.

- Въпреки това, не трябва да се прекалява с доброто отношение към джаз лейбълите - казва Orrin Keepnews, джаз продуцент, ветеран и бивш съсобственик на Riverside Records. Той разказва, че когато е присъствал на запис-сесия с Thelonious Monk, той усещал, че е в присъствието на някаква важна личност.
- Това ме наведе на мисълта, че има нужда да се съхранява всяка матрица, или лента, от която звучи този човек, защото, първо ние не само не мислехме за CD (през 1950), но ние наистина не мислехме изобщо за преиздаване. Ние тогава не мислехме за последствията от това което правим и считахме едва ли не, че те са безсмъртни. Дори сред записите на лейбъла Prestige, за който добре се погрижиха, и сега е собственост на Fantasy, има малко алтернативни версии.
- Може би пет, или шест алтернативни версии от целия каталог - казва източникът.

Има липсващи мастер-ленти, според продуцента Ed Michel, който прекарва две години на работа във Fantasy, каталогизирайки повече от 12000 ролки на лейбъла (Prestige/Milestone / Riverside/Galaxy) за джазовия архив.
- Знам, че някои от най-ранните мастери на Miles Davis са изагубени.
- Prestige използва с години записи от LP източници, за някои от тези композиции.

Повечето от интервюираните за тази статия експерти, изразиха загриженост относно бъдещето съхраняване на архивни записи. На първо място, те са загрижени от отслабващия бум на CD преиздаванията, настъпил в края на 80-те и началото на 90-те години. Усилията за финансиране на архивирането и съхраняването в някои компании, са станали по-малко приоритетни. И също така, са загрижени за надеждността на съхранение на записите в цифров формат.

- Звучи зловещо, но в цифровите мастеринги вече има примери за деградиране на качеството, в допълнение към проблема за съхраняване - казва източникът. Това е особено актуално в случайте, когато компанията не се е "застраховала" за цифровия запис с аналогов такъв, архивиран на мастер-лента, както се препоръчва от такива сдружения на инженерите, като AES и NARAS (Национална Академия за Звукозаписни Изкуства).
Показаната наскоро извадка на един лейбъл за повече от 100 цифрови записи на ленти, записани не повече от преди три години, показва наличие на влошаване - пропадане на звука, или механически прекъсвания в 10% от изследваните ленти.
От времето на "рационализаторското предложение" на Sony, (препоръчващо да се създава аналогов мастер веднага след цифровизацията), в сила до средата на 1980г, когато са го премахнали, тази новина за деградиране е особено тревожна. За останалите аналогови записи, Sony използва цифров формат за дублиране, и продължава да прави аналого-аналогови копия.

- Знаем, че трайността на грамофонните плочи, може да бъде над 100 години. Ние знаем, че аналоговият формат на запис върху лента, може да издържи около 50 години - казва виден инженер.
- Но ние не знаем каква ще бъде продължителността на живот на записите, съхранени в цифров формат.
Друг инженер казва:
- Ние започваме да откриваме, че поради естеството на конструкцията на механизмите (транспорта) за възпроизвеждане на цифрови ленти, някои ленти са склонни да се подгъват и деформират по крайщата и не могат след това да се четат правилно. С аналоговите ленти вие можете в известна степен това да го коригирате. С цифровровите обаче се получиава реален проблем. Вие не можете да ги коригирате, защото информацията просто изчезва.
Друг проблем е, че в много случаи цифровият формат създава ситуация, която може да поднесе изненада в бъдеще време и продуцентът няма да има на какво да разчита, освен на мастера за пускане в производство, който е наличен в компанията днес.
- Сега, в съвременното производство не съществува такова понятие като мастер и сесийни ленти, тъй като ние знаем, че са от времето на аналоговите дни. Днес в звукозаписните компании се работи, с така наречения "production master", записан в цифров формат на "U-Matic" транспорт. В много случаи този "production master" е бил създаден като компилация от информацията записана на многопистовите аналогови ленти. Какво ще се случи, ако решите след 10-20 години, да се върнете на студийните аналогови записи?

Друг проблем, вълнуващ специалистите по архивиране, е необходимостта ръководителите на лейбълите да разберат, че за издаването на качествени проекти на ремастерирани издания, често се налага да се използва много рядка и спряна за употреба апаратура от времето на аналоговия запис и възпроизвеждане.
- В студията и архивите имат нужда от всички видове старо оборудване и опитен персонал, за да се справят с всичко това - казва един инженер.
- Ако не разполагате с обучени хора, които разбират от това, и ви се наложи да поставите някаква лента на магнетофона, която не е била почистена предварително, или правилно конфигурирана, всичко, което правите може да доведе до унищожаване на лентата.
Друг инженер разказва за дългогодишната и важна необходимост в звукозаписната индустрия, да се променят различните технически формати, за да е в крак с развитието на технологиите.

- Ще спомена само няколко неща:
Започвам с материалите необходими за записите направени в долентовата епоха - за възпроизвеждане на грамофонните плочи, са ви необходими грамофони със сменяеми скорости на въртене и дузина различни игли, тъй като различните лейбъли са записвали различно. От ерата на лентите трябва да разполагате с магнетофон, или с бюджет, за да вземете лампов монофоничен целопистов магнетофон, а също двупистови и четирипистови машини, които са се използвали в ранните години.
- За ранното стерео ще ви е нужен двупистов стерео магнетофон със степенчато регулиране на глвите. След това трябва магнетофон с двупистови глави, които да са разположени в линия. След това магнетофони от по-съвременните - 4, 8, 16 и 24-пистови от 60-те, 70-те и 80-те години. Трябва да имате това оборудване. В противен случай, как смятате да възпроизвеждате тези ленти? - пита той.
- Безсмислено е да имате складове със ленти, без да имате цялото това оборудване за възпроизвеждане.
- Вижте, сега дори и най-ранните цифрови магнетофони са извадени вече от употреба, - добавя той. Дали фирмите ще са достатъчно умни, за да запазят по-старите си машини поне още десет години? Надявам се. Без това, не се знае къде ще се окажем в бъдеще.

Според експертите съществува също и друг проблем - ремастерирането и необходимостта от по-образован и информиран персонал.
- Може би имате правилната машина, но някои хора там, може въобще и да си нямат понятие какво трябва да правят.
- За да се получи добър звук при преиздаването, трябва също да имате предвид и няколко други фактора. Трябва да знаете, характеристиките на оригиналните ленти и как те се възпроизвеждат. Вие трябва да можете правилно да се ориентирате в такива понятия като изравняване на честотната характеристика. Неща които са били използвани в ранните дни на Hi-Fi, като изравняване с RIAA, NAB и други всевъзможни стандарти от 50-те.
- Ако рискувате да прослушате 16-пистовата аналогова лента от 70-те на съвременен магнетофон, звукът няма да бъде същият, както възпроизведен на магнетофон от онези времена. Да речем, че имате класика от 1950г, както примерно "Kind of Blue" на Miles Davis. Ако не го възпроизведете по време на ремастерирането посредством стар трипистов лампов магнетофон, той няма да звучи с правилния тембър. Ако използвате неподходящи аналогово-цифрови преобразуватели, това също ще окаже лошо влияние върху звука. Понякога служителите на лейбъла в стремежа си да се включат в предварително определения график, не се стараят достатъчно, за да го ремастерират правилно.

- Много често проблемите са от незнание на персонала - казва друг инженер. Някои решават да направят точно копие на мастера с цел преиздаване, но те не разбират какво точно значи това, че точно означава точно, и че новият мастер трябва да бъде "изпипан", както се казва точно "ремастериран", за да звучи в духа на времето, когато е създаден.
- Например, аз съм виждал хора, които е трябвало да помислят и да се съобразят, преди да използват неподходящи ленти за преиздаване на CD. Примерно ленти, които са били обработени честотно, с цел издаване на винил. Така са и надписани върху кутиите на ролките с ленти. Резултатът е, че CD-то звучи ужасно.
Пример за такова несъответствие е CD изданието на Jimi Hendrix от Reprise и MCA, които бяха в продажба до неотдавна, според инженера Ed Kramer, който е работил с Хендрикс върху записите през 60-те и 70-те. Също е участвал в дву-годишен проект за търсене на мастер-лентите на Hendrix, за издаване на серия от нови ремастерирани албуми. Тази серия е призната с качеството на звука в голяма част от записите.
- Когато разисквахме по проекта, ние проверихме голяма част от записите на фирмата и тогава констатирахме, че те са използвали ленти с честотно изравняване по RIAA стандарт, предназначени за издаване на винил.
Kramer казва, че едно от изданията на MCA, очевидно направено от копие на лентата е възпроизвеждано даже с намалена скорост, защото височината на звука се различава с 1/8 от правилната.
Също така, много от мастер-лентите не бяха в наличност. Най-накрая се установи, че в повечето случаи са били изкупени от частни лица.

В резултат на изследователската работа и дълги часове щателно ремастериране, Kramer получил възможност да се убеди, че новото издание звучи много по-добре от всички предишни преиздавания на Hendrix.
- Все едно,че бяхме премахнали пелена от високоговорителите! Независимо от това, се наложи около 15% от материала, да го подберем не от мастер-ленти, а от други източници.
- Ние използвахме времето, за да ги направим да звучат по-добре. E, това е, защото фирмите за производство на дискове, не смятат за необходимо да го направят както трябвa.

Друг инженер ветеран разказва, че е знаел за няколко лейбъла, които наскоро по погрешка използвали аналогов мастер за цифрово издание и цифров мастър за издаване на винил, предназначен за "Hi-End" аудиофили.
- Какъв е резултатът?
- И двете звучaха ужасно и се наложи напълно да се преработват. Така че трябва много дa се мисли и правилно да се подхожда за всеки отделен случай.

Някои източници изразяват загриженост за това, че част от ръководителите на архивите, могат да не бъдат достатъчно внимателни и взискателни, когато прилагат новите методи за цифрово съхранение.
- Трябва да се помни, че цифровата лента, DAT касетите и особено тези с "U-Matic" транспорт, които сега често се използват за производствени мастери, имат малка дебелина на лентата - като лентите за видеомагнетофоните във всекидневния живот. Те са склонни лесно да се деформират. Тоест, в крайна сметка може да се окаже, че те не могат да се движат правилно при проиграване в транспортния механизъм на магнетофона. И така, какво ще се случи, ако всички тези R-DAT и U-Matic ленти не могат да се възпроизведат правилно, след няколко години? Какво става, ако те не са били дублирани на CD Rom, или на друг вид цифрови носители?
- Някои вече мислят за нова компютъризирана система, където всичко ще се копира автоматично, без човешка намеса на всеки две години, в технологичен порядък. Това е страхотно, но представете си, че лентата е имала леко изкривяване. Един ден някога, да речем, в десетото поколение, Бог знае какво може да се намери на тези ленти - може би те ще бъдат наред, или може би изкривяванията и деформациите ще са се увеличили, така че компютрите им да не могат да се справят с решаването на такъв проблем.
Твърди се, че вероятно тези системи ще имат вградени защити и дори ще позволяват смяната на едни носители с други, от различен формат.

Три основни групи занимаващи се със запис и архивиране все още твърдят, че най-сигурният формат за запис към днешната лента - това не е цифровият, а аналоговият запис на лента.
The American Engineering Society (AES), the Assn. For Recorded Sound Collections (ARSC) и National Academy of Recording Arts and Sciences (NARAS) в своите препоръки за съхраняване и опазване на звукозаписите единодушно заключават, че тъй като дълголетието на аналоговият запис върху лента е доказано, а архивирането в цифров формат е с неизвестен край, записите, трябва да се правят аналогово, или най-малкото да се подсигуряват с лента в аналогов формат.
- Всеки, който не прави резервни аналогови копия от своите цифрови мастери, вероятно ще допусне голяма грешка, казва един познат специалист по архивиране.
- Поне знаем, че аналоговите ленти живеят 30, 40 години!
Както можете да прочетете по-долу, големите компании са избрали различен подход към съхраняването на записите, но повечето имат програми за резервно копиране на материалите и утвърдени цифрови и аналогови формати.

Представител на BMG, например, казва: "Ние работим, чрез едновременно архивиране в цифров и аналогов формат". Sony, според специалист работещ в архивите, прави цифрови и аналогови копия от оригинала "само за записите от след лентовата ера", с обосновката, че транслирането от ацетати (или матрици) в цифров вид е предпочитан тристепенен процес, включващ и аналогово копие на лента. Warner Brothers архивира и съхранява в музикалната си библиотека ленти главно в цифров вид, но в две версии - U-Matic и CDR.
Въпреки това, един лейбъл - PolyGram, преди две години реши да копира целия си архив само в аналогов формат на лента, а не на аналогов и цифров формат едновременно. Решение основано на страха, че цифровите формати за съхранение са непостоянни и, че цифровите копия вероятно са с краткотраен живот.
Цената на закупените ролки с лента за този продължаващ и сега проект, се оценява на $4000000.

Според източници от инженерните среди има опасения, че бъдещото производство и намирането на ленти с високо качество е под въпрос. Няколко известни производители на ленти вече излязоха от този бизнес. Като цяло, големите лейбъли са на ръба на това, което те считат за несигурно бъдеще.
- Ние вече видяхме, че най-добрите системи не винаги имат одобрението на пазара, - казва източникът.
- Вземете примерно надпреварата, между двата формата - Beta и VCR. Същото се отнася вече за някои цифрови формати за съхранение, като например Sony U-Matic срещу Mitsubishi системата. И е без значение какво приказват търговците, защото те не могат да кажат какво точно ще се случи в бъдеще с тях.
- Знаем само едно нещо със сигурност - казва ветеранът от архивите, че виниловите и шеллаковите грамофонни плочи, живеят най-дълго. Не забравяйте, че плочите със записи на Карузо са пуснати в обращение в началото на XX век.





НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2015 год.