Относно качеството и идентифицирането на винила
"The quality and the identification of vinyl"



1.Първото издание на плочата.

Всички колекционери и любители на винил по света търсят първото издание на която и да е плоча.
Забележката: "1st pressing" по аукционите произвежда някакво мистично действие върху любителите на винила.
Това се случва главно по три причини:

  1. Прагматична: ранните издания звучат по-качественно.
  2. Мистична: оригиналната плоча има около себе си аура - невидим отпечатък на времето.
  3. Качествена: разликата в звука в сравнение със сегашните ремастеринги и преиздавания на плочи от 60-те и 70-те години е огромна.

Годините през 60-те и началото на 70-те са златните години на звукотехниката и грамофонната плоча.
Индустрията за грамофонни плочи по онова време вече е напълно зряла и във върха на своето развитие.
При това по онова време ламповата техника се намираше в разцвета си.
Голяма част от грамофонните плочи се произвеждаха от малко на брой крупни лейбъли, или техни подразделения и дъщерни фирми.
Всички те са разполагали с качествено оборудване и специалисти от висш клас.
Тогава просто не е могло да има масова "халтура" при никакви условия.
Погледнете само каква качествена аудиотехника се е правила по онова време от буржоазната промишленост, в сравнение с днешните пластмасови играчки.
Достатъчно е да споменем, че някои култови модели грамофони от 50-те и 60-те години - днес достигат космически цени по аукционите и търговете.

Но да се върнем към грамофонната плоча:
Има един момент за който често забравят всички тези които са уверени, че новите висококачествени преиздадени плочи, направени по съвременна технология от свръх тежък винил и с нови матрици не са по-лоши, от оригиналните с 40 годишна давност.
Ако разсъждаваме правилно сами ще се убедим, че това твърдение е невъзможно.

Първият въпрос е от какъв носител на записа е направена новата плоча?

- От мастер лента!? - уви невъзможно, защото лентите стареят.
При температура 30° и влажност 80% нормалният срок на живот на лентата е само 1 година.
Лента престояла 40 години при каквито и да са условия, просто не може да запази първоначалното качество на записаната музика!
- Преиздаването е направено от запазена плоча!? - откъде ще се вземе безупречно запазена и звучаща плоча от преди 40 години която да послужи като ацетат за производство на нови матрици?
В много хранилища има десетки плочи от едно и също издание и вече са в полуживо състояние, заради безхаберието и тоталната цифровизация!
- От ацетат запазен в хранилище!? - също невъзможно, защото при отлепянето на мастера ацетатът се поврежда и той се бракува.
Освен това дори да е останал свръх-запазен, кое ни гарантира, че за 40 години и неговото качество не е пострадало.
Съвременно преиздаване от ацетат има смисъл само тогава, когато навремето той е бил записан, но не е бил използван по една или друга причина и е бил съхранен "жив" до днешно време.

Истината уважаеми читатели е, че всички ремастеринги и преиздавания на грамофонни плочи от стари записи се правят единствено от останали и съхранени мастер ленти.
При това положение за да се дакара сносен звук и за да се компенсира качеството на записаната музика се правят цифрови обработки на сигнала.
Това вече не е онзи истинският аналогов звук който е бил някога, а някакъв съвременен компромис издаден на винил.
Дори няма смисъл да се издава на винил, а по-добре би било да се издаде на компакт диск!
Така поне ще отпадне заблуждението, че слушаме аналогов запис!

2.Някои заблуждения при оценяването на винила.

Ако сте прочели внимателно статията за производството на винилови плочи, то предполагам, че вашето мнение е, че плочите произведени от първата матрица непременно ще звучат по-качествено от плочите произведени от втората матрица.
Това обаче не е така, защото втората матрица не се произвежда от същия ацетат, тъй като той вече е повреден и бракуван.
За производството на втората матрица се подразбира, че протича същия процес, както за производството на първата - т.е. от самото начало.
Освен това във втората матрица може вече да са били направени някои подобрения, може да са били отстранени някои дефекти в сравнение с предишната.
За сходство в качествата на матриците може да говорим само в случайте на някакъв кратък период от време на производствения процес.

Освен това определени плочи са били произвеждани (тиражирани) в продължение на 10 години, а матриците на които е ставало това са с щамповани номера в десетици.
За такъв дълъг период може да е било променено оборудването, вида на материала (винила), дори звукорежисьорите също са се сменяли.
Така по този начин с течение на годините, звукът и качеството на винила се е променял.
Ето защо трудно е да се твърди, че плоча произведена с по-първа майка, или щампа, или имаща по-малък номер на пресата звучи винаги по-добре!
Познавайки технологичния процес за производство на грамофонни плочи сами се убеждавате, че това е един мит!
Винаги може да се окаже, че 100-то копие произведено от супер първата щампа, звучи по-лошо от далечното копие произведено от 100-та щампа.
Да не говорим, че за определянето на истинския номер на щампата почти няма никаква възможност.
Много хора се заблуждават, четейки номера от обложката и го интерпретират с пореден номер на пресоването на самата плоча.
Хубаво би било това да е така, но няма никаква логика, защото обложките може да са печатени в една печатница и разпределени по различни заводи.
И кой може да ни гарантира, че щампованата плоча с номер 500 ще бъде поставена на конвейера точно в обложката със същия номер!?

Друго заблуждение сред колекционерите е следното:
Например - грамофонна плоча щампована от майка (или щампа) с пореден номер 30 е произведена по-късно от грамофонна плоча щампована от майка (или щампа) с пореден номер 20.
Уви уважаеми любители на ценен винил, може да бъде и обратното.
Представете си, че матрици с номера от 21 до 30, са попаднали в завод на фирмата с голям капацитет и са били износени за 1 месец.
Този завод след това е получил други матрици и е продължил със същото темпо да произвежда.
Матрици с номера от 10 до 20 са попаднали в друг завод с по-малък капацитет и 20-та матрица е била използвана чак след половин година.
А освен това съмнително е, че 10-те получени матрици са били използвани последователно по пореден номер.

Трето заблуждение сред колекционерите на винил е, че най-първите (пробните) копия звучат по-лошо от следващите, тъй като за това време матриците (щампите) се сработват и това е причина за по-лошо качество.
На първо място - кой може да пътвърди, че пробните копия са 10-20 броя, а не 100, или 200?
Те могат да достигнат и пълния тираж на една щампа!
На второ място технологията на производство предполага максимум качество именно на първите бройки и няма никакви причини за горепосоченото сработване.
Единствените първи бройки, които може да са произведени лошо е до центроването на щампите и до отделянето на евентуално останалия минимален сребърен слой от негативната матрица.
Тези бройки обикновенно се бракуват и след това започва редовното производство.
Не знам доколко често е възниквал подобен проблем, но такива случай са били по скоро изключение, отколкото правило.

За съжаление, само номера на матрицата практически винаги може да се намери върху плочата.
Номер на матриците и щампите (доколкото е известно) са поставяли само заводите на Decca и EMI.
Добрата новина е, че на тези заводи са се пресовали огромно количество грамофонни плочи на различни лейбъли.
А най-хубавото е, че от тези заводи са излезли практически почти всички плочи на The Beatles.
Това е което дава хъс сред колекционерите на Бийтълс и му придава нови измерения, за което могат да мечтаят много други изпълнители.
Досега все още не са събрани всички номера от майките на Белият албум с G щампи и не е изследвано как те корелират с номерацията на обложките.

Накрая като заключение добре е да обобщим, че най-добре звучи тази екземпляр, който звучи най-добре от всички, а не този на който са изписани някакви магически цифри и заклинания.
Сиреч, поставяте плочата на грамофона и сравнявате - в това няма никаква мистика.
А ако търсите най-ранният екземпляр, то търсете 1G/1G с най-малките номера на матрицата.
Колкото и заводи да има компанията производител, винаги първата щампа на първата позитивна матрица в който и да е случай е зареждан първи в пресата.
Разбира се, че това е бил вълнуващ момент от раждането на първия екземпляр, чакано с нетърпение от множество хора и специалисти ангажирани с този процес.

3.Такс кодове.

Всеки който държи за първи път в ръцете си оригинална плоча на Бийтълс, обръща внимание на загадъчните изпъкнали букви разположени непосредствено до отвора на плочата.
Това е така нареченият "UK vinyl record tax stamper codes" - код за данъчен налог.
Той се явява допълнителен признак, по който можем да разберем кога е била издадена плочата и често създава допълнителна интрига у колекционерите на грамофонни плочи.
Този код се е поставял на всички грамофонни плочи издавани във Великобритания от фирми като EMI, Columbia, HMV, MGM, Parlophone и др.

Разположение на надписите върху плоча на Parlophone
Историята на възникването на този код е по време на Втората световна война.
През лятото на 1940 г. Великобритания остава практически сама срещу фашистка Германия.
Съпротивата на Европа била смачкана, а СССР предвид на сключения договор с Германия спазвал неутралитет.
През октомври 1941 Великобритания въвежда допълнителен налог върху луксозните предмети "luxury goods" в числото на които попадат и грамофонните плочи.
От този момент нататък производителите на грамофонни плочи започнали да слагат на своята продукция знаци, потвърждаващи плащането на налога, а произведените до тогава плочи били освободени от него "Free of purchase tax".
Отначало налогът бил 33 1/3%, а от април 1942 бил вдигнат два пъти до 66 2/3%.
Точно след една година англичаните трябвало отново да затегнат коланите и налогът бил повишен до 100%.
След войната налогът бил понижен, но не бил премахнат.
Той просъществувал чак до началото на 1973 год.
Тъй като налозите се променяли, с тях се променяла и маркировката, която била нанасяна на плочите.
Тези кодове могат да се намират около централният отвор и са релефни.
Също така могат да се намират и между каналите в изходящата част на плочата - до етикета.

Такс кодовете от рок периода са показани в табличката по-долу:

КодВъведен за първи път
ET8 април 1959
WT1 август 1960
OT26 юли 1961
ZT10 април 1962
PT26 ноември 1962
MT1 януари 1963
KT1 юли 1963
От 1968 г. рядко се използвал и код JT.
Понякога вместо замяна на кода към вече съществуващия просто се добавяла нова буква и например MT се превръщало в KMT.
Също така могат да се срещнат и много плочи на които кодовете върху изходящата част на плочата и върху етикета `и се различават.
Например в пачка английски сингли на плочата на Cliff Richard/The SHADOWS има код ET, а върху етикета WT.
От 1 януари 1969 EMI престава да щампова релефните кодове около отвора.
Такс кодове могат да се видят в изходящата част на плочата на по-късни техни издания.
Такс кодовете са важни за идентифицирането на времето на издаване на много английски плочи и са необходими на всеки колекционер.

4.Матрични/щампови кодове на лейбъла EMI.

Тук ще ви обясня как става декодирането на номерата на матриците/щампите на Британската компания EMI, за да можете да идентифицирате правилно оригиналните плочи на Бийтълс например.
Тези номера се намират между браздите в изходящата част на плочата.
Номерът на ацетата (лакьора) от който е произведена матрицата майка се намира, под долната част на етикета (6 часа по часовниковата скала) и завършва с цифра -1, -2 и т.н.

Например да вземем плочата произведена в UK Beatles mono Rubber Soul имаща номер: XEX 606-1

UK Beatles mono Rubber Soul имаща номер: XEX 606-1 -1 указва че матрицата е произведена от първия ацетат.
Ако е -2, то това указва, че е от втория ацетат, а ако е -3 от третия и т.н.
В ляво от етикета на 90 градуса (9 часа по часовниковата скала) може да се види номерът на матрицата майка - например #5.
В дясно от етикета (3 часа по часовниковата скала) е номерът на щампата.
Важно е да се отбележи, че EMI е използвал следните букви за маркиране на кода на щампата: GRAMOPHLTD, при което: G=1; R=2; A=3; M=4; Q=5; P=6; H=7; L=8; T=9; D=0;

Така например ако нашата плоча на Бийтълс - Rubber Soul има код GRM (в 3 часа по часовниковата скала) това означава, че е пресована с щампа #124.

Накратко цитираната плоча е произведена от първия ацетат, 5-та майка и пресована със 124 щампа.


Разгледайте и останалите статии, като посетите раздела Всичко за грамофона и винила "All for turntable and vinyl".




НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2011 год.