Грамофонни плочи "Vinyl records"



1.Запис и възпроизвеждане.

Грамофонната плоча е единствения носител на звукова информация записан по механичен начин.
За година на раждането на грамофонната индустрия се счита 1894, когато Емил Берлинер започва производство на грамофонни плочи под името на фирмата "Berliner Gramophone".

За изработването на грамофонната плоча се е използвал тънък полиран цинк.
Отгоре се е покривала с тънък слой въсък.
Записа се е правил с иридиев резец.
Очертаните канавки във восъчното покритие са били третирани с киселина с цел разяждане на цинковата основа и пренасяне на хоризонтално модулираната бразда.
След отделянето на остатъците от киселината и восъка се е получавала готова за възпроизвеждане грамофонна плоча - "позитив".
За 5 години Берлинер и неговите помощници разработили галванопластически процес за тиражиране от цинковия позитив, на грамофонни плочи, чрез пресоване от ебонит с помоща на стоманена печатна матрица.
След време ебонитът бил заменен, с натурална смола "шеллак", от която е можело да се пресоват евтини грамофонни плочи с добро качество.
Първоначално скоростта на въртене на диска е била 70 оборота за минута, след което е изменена на 78.

Шеллакови плочи на 78 оборота за минута са произвеждани до около 1960 година.
След появата на LP "Long play" /дългосвирещи плочи/, се въвежда скорост 33 оборота за минута.
Според големината си плочите се делят на:

- Миньон (45,SP, single) с диаметър 7 инча /175 мм./.
- Супер миньон с диаметър 8 инча /200 мм./.
- Гранд (EP) с диаметър 10 инча /250 мм./.
- Гигант (LP) с диаметър 12 инча /300 мм./.

45 оборота за минута са се използвали първоначално за запис на плочите миньон, които са създадени като противодействие на опасността от нахлуването на магнетофонните с магнитна лента.
По късно тази скорост започва да се употребява и за запис на някои LP плочи, с цел повишаване на качеството с по-високата скорост на запис.

Можем да отделим следните етапи по пътя на развитие на грамофонната плоча:

1.До 1920 год, директен акустически запис, чрез рупор на восъчни дискове, лицензионни технологии, монополизиран пазар.
2.1920 - 1930, електрически звукозапис, микрофонна техника с естествена акустика, раждане на музикалните жанрове, лампова усилвателна техника, електромагнитни дози.
3.1930 - 1950, магннитофонен запис, монтаж с наложена изкуствена реверберация.
4.1950 - 1960, стандартизация, раждане на HI-Fi и стереофоническия запис на лаков диск.
5.1960 - 1970, многопистов звукозапис, динамическа обработка и реверберация, шумопонижение.
6.1970 - 1980, многоканален звукозапис, цифров микс, запис на метален диск.
7.1980 - 1990, цифрова обработка и компютърен монтаж.

Първите патенти на двуканален стереофоничен запис датират от 1931 година.
Едва след Втората световна война обаче е започната по-интензивна работа в тази абласт.
Особено голяма изследователска и развойна работа е извършила фирмата "Western Electric", която през 1957 година въвела своята нова система, всеобщо призната и днес за световен стандарт.
Освен това грамофонната плоча се счита за вечен носител на информацията, стига правилно да е била съхранявана, за разлика от живота на компактдиска, който е около 10 години.
Съществуват грамофонни плочи на повече от 100 години, които с успех могат да се слушат и днес.

В сградата на Парижката опера в двореца "Гарние" на 9 декември 2008 година, за пръв път от 100 години насам бяха просвирени записи на грамофонни плочи, които са били съхранени в специални "капсули на времето" през 1907 год.
Всичките 24 броя грамофонни плочи, били извадени от подземията на двореца, просвирени и оцифровани.
Може да ги прослушате, ако посетите специалния сайт направен за случая от Националната библиотека на Франция.
В числото на записите, които френските ентусиасти в началото на миналия век са счели за достойни, може да чуете автентичните гласове на Феодор Шаляпин, Пабло Сарасате, Франческо Томаньо, Енрико Карузо и други "светила" от онази епоха!

Но да се върнем отново към производството на съвременната грамофонна плоча.
За целта ще използваме блоковата схема на звукозаписната машина показана по-долу:

<Звукозаписна машина.
  1. Студиен стереомагнетофон.
  2. Записващи усилватели за ляв и десен канал.
  3. Рекордер.
  4. Записващ резец.
  5. Първичен лаков носител.
  6. Планшайба на звукозаписната машина.
  7. Предавка с електродвигател за скорост 33 1/3 и 45 оборота за минута.
  8. Гайка на рекордера.
  9. Водещ винт на супортното устройство.
  10. Предавка с електродвигател на супортното устройство.

Звуковата картина, която ще е съдържание на бъдещата плоча, предварително се записва в студийни условия на магнетофон.
Това се прави с цел да се отстранят евентуални грешки на изпълнителите и за да може да се знае предварително и точно времетраенето на записа.
Магнетофонната лента с такъв запис се нарича "мастерлента" и се възпроизвежда от студийния магнетофон - 1.
Електрическият сигнал, който се получава на изхода му се подава на специалния записващ усилвател - 2.
Усиленият и честотно коригиран съгласно стандарта RIAA електрически сигнал се подава на рекордера - 3.
Това е преобразувател на електрическите сигнали в механични, поотделно за двата канала на стереозаписа.
Острието - 4, или резеца както е по-правилно да се нарича е здраво закрепено за трептящата система на рекордера.
Когато на електрическите входове на рекордера се подаде електрически сигнал, на неговите механически изходи се получава механическа енергия, проявяваща се в разтрептяване на резеца.
Благодарение на въртеливото движение на планшайбата - 6 от звукозаписната машина и на настъпателното движение на рекордера, осигурено от гайката - 8 и въртящия се водещ винт - 9, резецът на рекордера издълбава върху първичния лаков звуконосител - 5 една спираловидна бразда.
Когато резецът трепти, т.е. когато на входовете на рекордера му е подаден електрически сигнал за запис, тази бразда получава геометрично-пространствени изменения.
Те произхождат от трептенията на резеца.
Чиста спираловидна бразда върху първичния лаков носител се получава, когато двигателите 7 и 10 на звукозаписната машина се движат и когато на входовете на рекордера не е подаден никакъв електрически сигнал.
Такава чиста бразда се нарича "няма", или немодулирана.

Какво представлява първичния лаков носител?
Това в същност е прототипът на бъдещата грамофонна плоча.
Направен е от апуминиев диск върху който е нанесен пластмасов лак.
След като върху него е направен електромеханичен запис по описания по-горе начин, той служи за направа на матрици за производство на грамофонни плочи.
Електрохимичните процеси, по които става производството на тези матрици е чрез галванизация на позитива и ще бъде разгледан по-подробно в отделна статия.
По-нататък, чрез пресоване, щанцоване, или отливане под налягане, се произвеждат грамофонните плочи от пластмаса с помоща на матриците и специални за целта хидравлични преси.
Нека сега да разгледаме по-отблизо модулираната бразда на грамофонната плоча.

Интересно е да знаем как информацията за двата канала се записва едновременно в една бразда.
Известно е, че всяка бразда има две стени.
При стереофонията на едната стена се записва само едната информация, а на втората - другата.
Международно е възприето на тази страна на браздата, която се намира по посока извън плочата, да се записва дясната т.е. В информацията.
На другата страна на браздата, която е по-близо до центъра на плочата, се записва лявата стереоинформация, т.е. А информацията.
Така, че механическия релеф на едната стена на браздата съответствува на една от двете стереоинформации, а другият е получен от записването на втората информация.
За целта се използват специални стерео рекордери, които имат две преобразувателни системи.
Те движат единствения резец на рекордера в две взаимно-перпендикулярни направления.
Поради това, тези две движения са независими едно от друго.
Ъгълът на отвора на браздата на плочата е прав, което означава, че двете движения са взаимно перпендикулярни.
Резецът на рекордера е ориентиран в пространството така, че всяко едно от тези две направления е перпендукулярно на една от стените на браздата.
Това се вижда от следната картинка:

<Нарязване на лаковия носител с резец. Показан е напречен разрез на първичен лаков звуконосител в областта на една от браздите му.
В тази бразда се намира резецът 2 на стереорекордера, който я изрязва в момента.
Едната от преобразувателните системи на рекордера движи резеца по направлението А, а другата по направлението В.
От движението на резеца по направлението В се изменя релефа на стената b, а информацията на другото направление изменя релефа на стената а.
Двете взаимно перпендикулярни основни направления на движението на резеца образуват в пространството така нареченият "стереокръст".
Тези две направления сключват с повърхността на първичния лаков носител ъгъл от 45 градуса.
Затова тази стереосистема се бележи със знак Х, 45/45, или "Westrex" и е въведена за пръв път от "Western Electric".
Особеното тук е това, че двата канала са с напълно еднакви качества.
Тя е стандартна.

Преди нея се е използвала системата 0/90.
При нея ъглите, които сключват двете направления на кръста с повърхността на плочата са 0 и 90 градуса.
Системата 0/90 не е намерила щироко приложение в практиката поради обстоятелството, че качеството на записите на двата канала не са равностойни.
Звуковият канал записан отвесно в дъното на браздата, е с повече изкривявания и при него отношението сигнал/шум е по-малко.
Затова тази система вече не се използва.
Днес всепризната система при стереофоничните звукозаписи е 45/45, която широко се прилага в техническата практика.
При стереозапис резецът извършва сложно движение, което е сума от моментните движения по двете основни направления А и В.
Поради това записът има както странични, така и дълбочинни компоненти.
Ето как изглеждат звуковите бразди при запис на сигнал върху грамафонната плоча:

Форма на звуковата бразда.
  1. Модулация само в левия канал.


  2. Модулация само в десния канал.


  3. Модулация и на двата канала с еднакъв сигнал.


  4. Модулация и на двата канала с еднакъв сигнал, но в противофаза.

При възпроизвеждане на информация от грамофонната плоча е налице обратния процес.
Върхът на иглата при движението на грамофонната плоча се разтрептява от релефа на стените на браздата.
Анимациите по-долу показват движението на иглата в процес на възпроизвеждане:

Анимация. Анимация. Анимация. Анимация.
1. Модулация само в левия канал.
2. Модулация само в десния канал.
3. Модулация и на двата канала с еднакъв сигнал.
4. Модулация и на двата канала с еднакъв сигнал, но в противофаза.
<Разположение на иглата в браздата на грамофонната плоча. За стереовъзпроизвеждане, трябва да се използват стерео дози с два преобразувателя по един за всеки от двата канала.
И тук преобразувателите /както при стереорекордерите/, действуват по две взаимно перпендикулярни направления независимо един от друг.
От всеки един от преобразувателите се получава електрическо напрежение само тогава, когато движението на игличката съдържа компоненти по основното направление на този преобразувател.
Единият преобразувател се задействува от трептенията на игличката, които се дължат на релефа на едната стена, а вторият - от релефа на другата.
Така че в крайна сметка всяко едно от двете изходни напрежения се дължи на релефа на всяка една от двете стени на браздата.

Стереоплочите могат да се възпроизвеждат и от моно грамофони /когато имат подходяща моно игла/, като иглата се движи сумарно под влиянието на двата странични релефа на браздата.
Като начало да припомня, че дебелината на човешкия косъм е около 75 мкм.
Широчината на модулираната бразда има размери от 30 до 120 мкм.
Радиусът на дъното на браздата е около от 0,8 мкм.
Дълбочината на браздата и разстоянието между две съседни бразди се колебае в зависимост от типа и плътността на записа
Сами разбирате какви са амплитудните колебания на върха на иглата, при тези микроскопични размери.

Въпреки голямото развитие на пластмасите днес, грамофонните плочи продължават да се изработват от поливинилхлорид, който има и свойте недостатъци.
Този материал е със сравнително ниска температурна точка на размекване /60 - 70 градуса/, лесно се поддава на деформации при механически натоварвания, дори и при нормални температурни условия.
Той е сравнително мек и бързо се надрасква и подбива при невнимателна експлоатация.
Към това трябва да се добави, че поливинилхлоридът лесно се наелектризира при триене и по този начин улеснява събирането на прах.
Някой фирми пускат на пазара специални четчици, които се монтират на дозата, или на отделно рамо, като целта е непрекъснато да изчистват браздите, по които ще мине иглата.
Ако четчицата е монтирана на дозата, тя повдига и олекотява същата и при регулиране на вертикалния натиск трябва да се съобразим с това влияние.

3.Корекция RIAA.

Не всеки преобразувател на информация отдава напрежение, което да не зависи от честотата.
Това е така поради факта, че някои носители на звукова информация съдържат сигнали с променяща се амплитудно-честотна характеристика.
От друга страна самият преобразувател може да има нелинейна честотна характеристика на предаване.
Всичко това налага да се поставят необходимите коригиращи вериги и чрез честотни коркции да се постигне желаният резултат.
За пример, илюстриращ необходимостта от честотно коригиране, може да се посочи записът върху грамофонните плочи и неговото възпроизвеждане.
Корекцията RIAA, възприета понастоящем, определя характеристиките на записа и на възпрозвеждащият предусилвател.
Тя е утвърдена през 1955 год. - дотогава повечето фирми за грамофонни плочи правеха записите си по различни, най-често собствени стандарти на характеристиките.
Това е налагало в усилвателите да се предвиждат по няколко вида корекции за грамофонни записи.
През 1958 год, корекцията RIAA "Recording Industries Association of America", е приета като рекомендация от Международната електротехническа компания /МЕК/ и влиза в стандартите на повечето страни.
Редица съображения налагат при записа на грамофонната плоча да се повдигат високите честоти според характеристиката показана по-долу:

<Характеристика на RIAA корекцията. Преди всичко това е стремежът да се подобри отношението сигнал/шум, в областта на високите честоти.
Грамофонният запис се извършва чрез рекордер с резец свързан към доза от скоростен тип.
При него скоростта на движението на резеца около равновесната му точка е правопропорционална на големината на сигнала подаден за запис.
Следователно за постоянен по амплитуда сигнал скоростта остава също постоянна, и амплитудата на резеца, респективно амплитудата на браздата, ще бъде обратно пропорционална на честотата на сигнала.
При високите честоти тя ще бъде много малка и отношението сигнал/шум ще се влошава.
При ниските честоти амплитудата на браздата нараства, което освен че налага по-голямо разстояние между браздите на плочата, но и води до повишени изисквания.
Необходимо е амплитудата на записа да се намали при ниските честоти и да се увеличи при високите.

Характеристиката на записа утвърдена от RIAA e валидна както за стереозаписи, така и за моно.
В нея са оформени три зони:

- Зона на ниските честоти, където сигналът е затихнат с 6 dB на октава.
- Зона на средните честоти, където се намира инфлексната точка около 1 KHz на ниво 0 dB.
- Зона на високите честоти, където сигналът е повдигнат с 6 dB на октава.

Тази характеристика се получава чрез три времеконстанти:

T1 = 3180 mks, което отговаря на 50Hz.
T2 = 318 mks, отговарящо на 500 Hz.
T3 = 75 mks, отговарящо на 2100 Hz.

Тези три точки определят кривата, на характеристиката на записа - крива "запис".
Честотната характеристика на възпроизвеждащия предусилвател трябва да бъде огледална /инверсна/ на характеристиката на записа.
Това налага въвеждането между магнитната доза и входа на линейния усилвател на специално устройство за честотна компенсация.
То дава честотна инверсна характеристика - крива "възпроизвеждане".
При възпроизвеждащата характеристика точките са пак три, но наклонът е обратен.
Честотната характеристика на RIAA коректора се получава от схема, осигуряваща трите времеканстанти Т1, Т2 и Т3, чрез подходящи RC, RL, или трансформаторни /RX-коректор/ групи.
Освен познатите досега три времеконстанти е въведена и четвърта "незадължителна" с Т4 = 7950 mks /отговарящо на 20 Hz/, позволяваща да се получи предварително потискане на румпела при възпроизвеждане.
В някои предусилватели се поставя със същата цел така нареченият "субсоник" филтър, който е настроен да изрязва честотите под 20 Hz.
Приема се, а и на практика е така, че магнитната доза е линеен преобразувател.
Стремежът е да се постигне максимално точно съвпадане на реалната честотна характеристика на грамофонния предусилвател с предписаната от стандарта.

Все още може да се срещнат грамофонни записи, правени по някои по-стари стандарти и изискващи други корекции в предусилвателя:

<Характеристика на други видове корекции. Преди всеобщо възприетия стандарт RIAA отделните производители са употребявали различни стандарти NAB, NARTB, Telefunken и др.
Това налагало предусилвателите да имат корекции, позволяващи просвирването на грамофонни плочи, записани с различни времеконстанти.
Стандартът NARTB отговаря на честотна крива, получена чрез времекотстантите Т1=2720 mks, T2=318 mks, T3=100 mks /крива 1/.
Един по-стар германски стандарт на Телефункен определя следните времеконстанти Т1=3180 mks, T2=318 mks, T3=50 mks /крива 2/.
Крива 3 е стандартната характеристика RIAA, която е дадена за сравнение.

Снемането на честотната характеристика на честотно коригиращ ппредусилвател става с помоща на тонгенератор, миливолтметър и осцилоскоп.
Напрежението на тонгенератора трябва да се изменя с промяната на честотата според долната таблица:

<Таблица за изменението на честотата и затихването при RIAA корекцията. Вижда се, че при честота 20 Hz, нивото трябва да бъде 0,54 mV.
Това създава неудобства /брум, неточност и пр./
Нивото подавано от генератора може да бъде постоянно, ако между него и предусилвателя /коректора/ се постави имитатор на честотната характеристика на грамофонен запис.
При това положение е необходимо да се изменя само честотата.
Честотната характеристика на един коректор се описва от:

Hk(p) = (1+pt3) / (1+pt1)(1+pt2),

където p = j2пf и t1, t2, t3 са времеконстантите според RIAA.
За характеристиката на записа върху плочата, реципрочна на горния израз, може да се напише:

Hф(p) = (1+pt1)(1+pt2) / (1+pt3)

Горното трябва да е в сила и за имитатора на честотната характеристика на записа.
По същество това е един пасивен четириполюсник.
Неговите константи са четири:

t1 = R1C1 = 82 mks;
t2 = R2C2 = 3000 mks;
t3 = R1C2 = 240 mks,

Ето и схемата на четириполюсника, имитиращ характеристиката RIAA на грамофонен запис:

<Схема на пасивен четириполюсник. За да се получи накрая пак равна характеристика /в областта и на най-високите `и честоти/, спомага последната добавъчна времеконстанта:

t4 = R3C1 = 3 mks.

Устройството може да се разглежда като приставка към измерителен уред и съвсем естествено е да се стремим точността му да е най-висока, т.е. различията между стандартната характеристика RIAA и характеристиката на четириполюсника да са минимални.

Теоритичният толеранс от 0,2 dB се постига при поставяне на елементи с толеранс на стойностите - 1%.
Но дори и стандартните резистори и кондензатори с 5% толеранс осигуряват различие между двете характеристики в границите на 1 dB.
Експерименталният образец показва много по-висока точност от очакваната - при 5% различието е около 0,1dB.
Техническите данни на RIAA имитатора са:

- Максимална амплитудна грешка при толеранс на елементите 1% - 0,2dB.
- Максимална амплитудна грешка при толеранс на елементите 5% - 0,9dB.
- Отношение сигнал/шум от 80 до 120 dB.
- Входно напрежение за напрежение 0 dB на изхода /0 dB - 3,5 mV при 1KHz/ - 100 mV.
- Максимално входно напрежение - 1V.

Измерването на честотната характеристика на предусилвателя за динамична грамофонна доза, става след включване на четириполюсника между входа му и изхода на тонгенератора.
Подава се максималното нива отговарящо на честота 20 KHz.
При измерването то се поддържа постоянно.
Взема се под внимание каква е входната чувствителност на предусилвателя.
Някои модели са с входна чувствителност /за 1KHz/ 2-3 mV при стандарт 3,5 mV /скорост на записа 22mm/s/ или между 3,5 и 5,5 mV.
Печатната платка на RIAA имитатора се помества в подходяща метална кутия.
На входът и изходът на четириполюсника се поставят присъединителни гнезда.
Това улеснява куплирането на приставката към измервания обект.

4.Препоръки при работа с грамофонни плочи.

Най-големият обем записана музика за всички времена в света, се съдържа в грамофонните плочи.
Грамофонната плоча и до днес остава най-качественият първоизточник на "консервирана" музика и затова изисква специални грижи за продължително запазване на високите и качества.
Съвременните условия за работа с грамофонни плочи са много благоприятни за правилната им експлоатация и съхранение.
Ако направим сравнение в зората на стереофонията в 1960 год, ще установим разликата:

- През 1960 година гъвкавостта на подвижната система на дозите е била около 4 - 5 х 10-6 сm/dyn, срещу 25 - 30 х 10-6 cm/dyn за днешните качествени дози.

- Малката гъвкавост на дозите в онези далечни времена е изисквала по-висок натиск до 10 - 15 грама, докато днешните дози допускат твърде безопасните за плочите сили на натиск от 0,75 до 2 - 3 грама.

- В началото на стереофоничния грамофонен запис по системата 45 х 45 не се оценяваше вредното влияние на скейтинга върху плочата.
Днес няма висококачествен грамофон без антискейтингово устроиство.

Манипулаций.

Не пипайте набраздената повърхност с пръсти!
Хващайте плочата с две ръце чрез допиране само между външния ръб и централния кръг с етикета.
Потта и мазнините от ръката спомагат за събиране на прах.
Избягвайте да повтаряте някакъв пасаж по средата на плочата!
Всяко спускане на иглата дори когато това става с микролифта на рамото ще даде побитости и ще доведе до пукания.
Допирането с дълги нокти, метални гривни и други метални предмети ще предизвика надрасквания, които увеличават шумовете на плочата.
Не натрупвайте няколко плочи една върху друга, когато са извадени от пликовете им, защото това също ще надраска записаната повърхност.

Топлината.

Съхранявайте плочите на места отдалечени от топлинни източници - печки, радиатори, слънчеви лъчи.
През лятото не ги оставяйте вътре в леката кола, особено при пряко слънчево облъчване.
При манипулиране с плочата не забрявяйте да оставите плочата по-надалеч.

Прахта.

Не оставяйте плочите извън пликовете им след просвирването!
Всеки час в стаята падат 5гр. прах, а прахта по плочата оказва силно абразивно действие при преминаване на иглата.
Почиствайте от прах повърхността на плочата преди и след просвирването `и!
За целта използвайте сухи меки кърпи, тампони, или четки специално произвеждани за такива нужди.
Търкайте леко с кръгово движение по посока на браздите.
Избягвайте почистването на прах със силно напоени кърпи с антистатична течност, които навлажняват повърхността на плочата.
Тази течност се продава и отделно в пулверизатори, може да нанесе повече вреда отколкото полза.
Не се опитвайте да издухвата прахта с уста, защото неусетно ще навлажните повърхността и ще допринесете за задържане на още прах.
Избягвайте пушенето в стаята по време на прослушване или записи от по-ценни плочи.
Смолистите и никотиновите частици и цигареният прах са толкова фини, че трудно се изчистват от плочата, а действието им е силно абразивно.

При увеличаване на шума от плочата и по-тежки случай на замърсяване измивайте плочата с обилно течаща хлатка вода.
Това измиване се прави с мека кърпа, или мека широка четка и премахва не само прахта и мазнините, но и различните микроплесени и гъбички, които се зараждат при по-висока влажност и температура на въздуха и намират храна върху плочата.
Не използвайте за измиването бензин, ацетон и други силни разтворители, защото може да повредите плочата.
Може да използвате няколко капки "веро" за измиване на съдове, или специалните разтвори произвеждани за тази цел от редица фирми.
Най-добрият начин за почистване на плочите си остава "измиващата машина", която е снабдена с прахосмукачка за изсмукване на мръсотийте.

Не забравяйте да почиствате от прах и иглата на дозата!
Това трябва да става много внимателно с малка специална четчица с гъст и къс косъм, както и със специален разтвор за разтваряне на нечистотиите.
Движението на четчицата трябва да бъде по посока на носещата тръбичка на иглата, а не напречно.

Грамофонът.

Износването на плочите намалява с понижаване на вертикалния натиск и почти изчезва при натиск от 1 грам.
Регулирайте правилно антискейтинга, защото центростремителната сила води до ускорено износване на иглата и на вътрешния склон на браздата.
Елептичната игла освен всички други предимства при възпроизвеждане, допринася и за по-бавното износване на плочата в сравнение със сферичната.
Не рискувайте с най-ценните си плочи и не ги просвирвайте на друг грамофон, чието качества не познавате.
Почиствайте редовно и грамофонния диск от прахта, за да не се прехвърля тя върху плочата.
Не пускайте стереоплочите си на монограмофони!
Върхът на иглата за моно прослушване е с други по-големи размери и има опасност да повредите браздата на плочата.
Следете за износването на иглата, тъй като износеният връх издрасква по-силно плочата от новия.
По данни на различните производители диамантения връх издържа средно до 1000 часа работа.

Съхраняване на плочите.

Не натрупвайте повече от 5 плочи една върху друга в хоризонтално положение, освен ако са в дебели картонени опаковки.
Не допускайте наклонено положение при съхраняването на плочите.
Те трябва да са наредени плътно една до друга в строго вертикално положение.
При подреждането на плочите и класирането им е препоръчително на всеки 10 - 15 плочи да има по една стабилна вертикална преграда.

Разгледайте и останалите статии, като посетите раздела Всичко за грамофона и винила "All for turntable and vinyl".




НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2009 год.