RIAA коректори "RIAA correctors"



RIAA коректор с пасивна корекция в анодната верига (без последователен резистор).

Това което ще ви представя по-долу е последното ми творение.
Отне ми почти три месеца труд за подготовка и изработване.
След като пуснах усилвателя с 4П1Л, се наложи да изработя и нов RIAA коректор, който да бъде негов достоен "партньор".
Реших коректора да представлява двустъпален усилвател с пентоден драйвер и триод с изходящ трансформатор, за получаване на ниско изходно съпротивление.
Корекцията е пасивна и е реализирана изцяло в анодната верига на драйверната лампа.
Ето и схемата на RIAA коректора.
Този тип коректор е много разпространен сред руските аудиофили.
Популяризират го Евгени Комисаров и Александър Торес - известни имена сред руските аудиофили.
Като най-добър се счита обаче вариантът с RX трансформаторна корекция, чийто "баща" е Анатолий Лихницкий.
RX коректорът изисква много сериозна екранировка на коригиращите трансформатори и в тази връзка - почти задължително използване на метално шаси.
Такъв коректор не беше подходящ за моят случай, тъй като аз исках да имам дървено шаси и визия подобна на усилвателя с 4П1Л.
За целта успях да намеря няколко дъски от "жатоба", а за горен плот вместо ясен и орех използвах бамбук който имаше почти същия нюанс на окраската като ясенът.
Мой приятел дърводелец се зае с изработването на кутията и ето какво се получи:

Рамката от жожоба Горният плот, преди залепването му за рамката Общ изглед на кутията с монтажните отвори Размерите на кутията са: 70 х 210 х 360 мм.
Отворите на горния плот пробих, след като конструкцията беше окончателно уточнена и пристигнаха частите поръчани от "Parts ConneXion".
За изходна лампа избрах двойния триод 6Н6П с Ri = 1800 ома и препоръчително товарно съпротивление Ra=3500 ома.

Изходните трансформатори съм ги навивал сам.
Ето снимки от установката с навиването на трансформаторите и обработването на ламелите (тънко лакиране от едната им страна с пулверизатор) преди сглобяването:

Навиване на изходните трансформатори Обща снимка на лакираните ламели Снимка от близко на ламелите след лакирането Изходните трансформаторите са със сечение 10 кв.см и размери на желязото Ш24 х 44 мм.
Първичната намотка има 3080 навивки, а вторичната 2800 навивки от ПЕЛ 0,15 мм.
Имедансът му е 3500 ома.
Трансформаторът е щателно секциониран, а вторичната е разделена на две половини по 1400 навивки, които могат да се превключват или последователно, или паралелно.

При това положение преводното отношение при последователно свързване се получи 1 : 0,9, а при паралелно 1 : 0,45.
Всички трансформатори са екранирани със стоманени капаци, а дроселите разположени до мрежовия трансформатор са в стоманени кутии.
Тези мерки са предприети с цел намаляване паразитното проникване на евентуален брум с мрежова честота.
За драйвер се спрях отново на 6Ж4, в чиято анодна верига е разположена пасивната корекция.
За изчисляване на елементите участвуващи в корекцията използвах готов калкулатор.
Нужно е само да се зададе стойността на анодното съпротивление (в моят случай R1=75000 ома) и стойностите на останалите елементи се изчисляват автоматично.
За изборът на лампите влияние оказа стръмността на характеристиките им - около 11 mA/V, което е добре за получаване на добра динамика и бързина на коректора.
Освен това връзката между драйверната и крайната лампа е галванична.
Това обстоятелство усложни малко схемата, тъй като налагаше закъснително подаване на анодното напрежение с цел предпазване на изходната лампа 6Н6П.
За тази цел добавих реле за време настроено на 1 минута.
Все в тази връзка - за подобряване на динамиката, реших да използвам захранващ блок с индуктивен товар.
При тази схема захранващият трансформатор трябва да бъде с голям запас по отношение на анодното напрежение, тъй като се получава голям пад във веригата на товарния дросел.
Освен това такъв тип захранване изисква сериозна консумация на аноден ток във всеки един момент от времето - т.е. токът не трябва да бъде никога равен на нула.
При двустъпален усилвател - двете лампи драйверната и изходната работят в противотакт.
Консумацията на двете крайни лампи 6Н6П е около 36 mA, а на драйверните само 3 - 4 mA.
Ето защо във веригата за подаване на напрежение на 2-ра решетка на 6Ж4 са използвани нискоомни резистори по 18 kOm.
Това гарантира протичането на допълнителен ток от 11 mA за двата канала, което удовлетворява горното изискване.
Този тип захранване е разгледано добре в статия на руския аудиофил Александър Соколов и повече за него може да научите ако си свалите този файл.
Изложен по-накратко и добре онагледен, материалът може да видите тук от тези страница1 и страница2 от несъществуващия вече сайт на Сергей Рубцов, които съм запазил.

По пътят на сигнала от дозата до изхода на коректора, няма прехвърлящи кондензатори!
Отоплението на лампите е с променлив ток!
За намаляване на брумът проникващ от отоплителните жички към катода на лампите съм предприел следните мерки:
- поставил съм ендбрумери.
- повдигнал съм напрежението на отоплителната жичка на драйвера на +33V спрямо масата.
- поставил съм жични гасящи резистори по 0,33 ома в отплителните вериги на всички лампи.

Благодарение на предприетите мерки и оптималното разположение на компонентите, брумът и шумовете на коректора са минимални.
Практически в мястото за слушане шумове и брумове не се долавят, тъй като нивото им е доста под прага на румпела на самия грамофон.

Ето снимки, за да добиете представа и как изглежда:

Общ поглед на RIAA коректора Поглед отвътре на RIAA коректора

Поглед отпред Поглед отзад Маслен кондензатор General Electric Поглед отгоре

Катоден кондензатор и катоден резистор на 6Н6П. Елементи на корекцията Закъснително реле за анодното напрежение Поглед отдолу

Кенотрон AZ11 Данните на коректора от измерването са следните:

При (Uвх.=3mV) и предавателно отношение на изх.трансформатор (1 : 0,9), усилването е около 340 пъти и (Uизх.=1V), при (Rизх.=3kOm).
При (Uвх.=3mV) и превключване на изх.трансформатор (1 : 0,45), усилването е около 170 пъти и (Uизх.=0,5V), при (Rизх.=700 Om).
Честотната лента е 20Hz - 28KHz при (- 3dB).
Отклонението в честотната характеристиката по кривата на RIAA стандарта е (+/- 0,5dB) в диапазона 50Hz - 15KHz.
При 30Hz отклонението е (- 1 dB) и това се дължи от ограничението на изходните трансформатори.
По-правилно е да ги наречем даже междукаскадни трансформатори!
Да не забравяме, че едни от най-добрите "interstage" трансформатори в света "Tamura" имат честотна лента 30Hz - 15KHz (+/- 0,2dB).
По-интересното е какви са субективните усещания при възпроизвеждането на музика с този коректор?

В сравнение с коректора с пасивна корекция в сигналната верига, този свири по-реалистично и вярно.
Тембърът се доближава по-близко до реалния звук на инструментите.
В басовия регистър звукът е по-отчетлив, а средите са изнесени напред.
Когато слушам музика с този коректор, съзнанието ми не се ангажира с допълнителни подробности от типа на какво е нивото на ниските, или високите.
Музиката се лее като вода и няма нищо което да дразни слуха ми!
Коректорът не се е "разсвирил" още, и въпреки това ми доставя истинско удоволствие да слушам плочи с него!
За добрия резултат, освен схемното решение, огромно значение има и качеството на използваните елементи!

RIAA коректор с пасивна корекция в сигналната верига.

А това са снимки на RIAA - коректор, който съм правил преди повече от 3 години - за мой приятел:

Това е изображение на riaa коректора, гледан отстрани Това е изображение на riaa коректора, гледан отгоре Това е изображение на riaa коректора, гледан отдолу Размерите на кутията са: 50 x 300 х 150 мм.
Изработена е от индонезийски тик.
Горният и долният капаци са от двустранно-фолиран стъклотекстолит.


Това е изображение на riaa коректора, гледан отвътре Това е изображение на riaa коректора с цоклите и елементите, гледан отвътре Това е изображение на riaa коректора с трансформатора и изправителните диоди, гледан отвътре Схемата на коректора е същата както на вградения коректор в еднотактния усилвател с 6С4С, с малки изменения.
Лампите, които съм използвал са 6Н14П.
Изправянето на анодното напрежение е изпълнено с шотки диоди.
За подобряване на филтрацията, анодното е стабилизирано на 200V с LM317.
Отоплението на лампите е променливо-токово.

RIAA коректор с пасивна корекция в сигналната верига - втори вариант.

Съвсем наскоро ми се наложи да направя за мой приятел, второ издание на коректора с пасивна корекция в сигналната верига.
Тъй като коректорът е предвиден да работи на транзисторен усилвател с Rвх.=10-20kohm, то схемата от първия вяриант става неприложима, понеже високочестотната корекция изисква товар 50khom, за да работи точно.
Това наложи промяна в схемното решение, като високочестотната корекция от изхода беше преместена между двете усилвателни стъпала.
При пробите не останах удовлетворен от получения звук и реших да променя изцяло елементите във веригата за корекция.
Реших да използвам вариантът за пасивна корекция от коректора с 6Ж4 и 6Н6П.
Ето и окончателната схема, която се получи.

Схемата е почти двойно моно с общ мрежов трансформатор, в който само първичната намотка е обща.
Използвал съм еднопътно изправяне с екзотичните германиеви диоди - Д7Ж.
Колкото и странно да изглежда при направените прослушвания се оказа, че при еднопътно изправяне на анодното напрежение, детайлността в звука е по-добра.
Малките размери и компактност на фонокоректора, не дават възможност да използвам индуктивни филтриращи дросели.
Поради тази причина след електролитните кондензатори поставих електронни дросели за стабилизиране и изглаждане на анодните напрежения, със стабилизаторите - LM317.
Получи се много добро филтриране, като брумът е почти незабележим независимо от това, че отоплението на лампите е с променлив ток.
Както вече нееднократно съм споделял - в мойте лампови конструкции не използвам постоянно-токови отопления, поради опасност от деградиране на звука.
Ето снимки на коректора:

Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант.
Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант.

Резисторите и кондензаторите участващи в корекционната верига, могат да са с отклонение от стойностите максимум 5%, но по-добре е да имат толеранс 1%.
Кондензаторът със стойност 29 nF, се получава от кондензатор със стойност 30 nF с отрицателен допуск, или чрез паралелно включване на два кондензатора с подходяща стойност.
Важно изискване за получаването на минимален брум е начинът на опроводяване на масата!
Перата към маса на входния и изходния чинч са запоени в една обща точка (за всеки канал поотделно), в която точка се запояват и крайщата на елементите отиващи към маса.
Стабилизаторите LM 317 са поставени на малки алуминиеви радиатори, които са монтирани в близост до отворите за охлаждане на лампите, с цел по-ефективното им охлаждане.
Ето снимки на коректора отвътре:

Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант. Фонокоректор с 6Н14П втори вариант.

Усилването на коректора е около 46dB, или около 200 пъти.
С промяна на R3 и R7, може да се регулира в известни граници стойността на усилването.
Така реализиран коректорът свири много динамично и не отстъпва по звук на много по-скъпи от него!
Предимствата му са изключителната простота, разделното захранване на каналите, късия път на сигнала и ниския брум!

Някои съображения при построяването на RIAA коректор.

1. При избора на схема се водя от изискването за максимална простота.

2. Стремя се да минимизирам количеството на използваните елементи.

3. Избирам елементи с максимално качество.

По отношение на елементите в коригиращите вериги:
- Използвам хартиено-маслени, слюдени, или полипропиленови кондензатори с 1% точност.
- Резисторите задължително - тантал, или въглерод с 1% точност.

Общото правило за резисторите е да бъдат по възможност с по-малки размери, защото шумят по-малко.
Междукаскадните кондензатори (ако се използват), също е добре да бъдат хартиено-маслени, или полипропиленови.
Кондензаторите в захранването трябва да имат повече капацитет в сравнение с изискването на един нискочестотен усилвател.
Сигналите които се усилват са с минимална амплитуда и филтрацията на захранващия блок оказва съществено значение.
В захранването използвам и маслени кондензатори, особено в анодните вериги на драйверните лампи.
Имат малко вътрешно съпротивление и спомагат за получаване на по-голяма яснота във високите честоти!
Електролитните задължително с най-добро качество - "Mundorf", "Black Gate", "ЕLNA", "Jensen", "ROE".
За катодни кондензатори - с отлично качество са - "Black Gate"-NX.

4. Задължително използвам обемен монтаж.
Ако се употребяват входни, междукаскадни, или изходни трансформатори - разполагам ги максимално отдалечено от мрежовия трансформатор и филтриращите дросели (завъртяни на 90 градуса по отношение на техните магнитни силови линии).
Използването на екранировка при трансформаторите е препоръчително!

5. За намаляване на шумовете и брумовете, зяземявам постоянно-токовите вериги отделно от променливо-токовите.
След това ги свързвам в една точка в масата на входните конектори.

6. Изправяне на отоплението не използвам, при положение че шумовете и брумовете са с ниска стойност.

7. Кабелите за отоплението на лампите разполагам възможно по-далече от веригите със звуков сигнал и от анодните вериги.

8. Звуковите вериги с по-голяма дължина - задължително се екранират!
Иначе има опасност от проникване на външни смущения и брумове.


Накрая ето и класация на RIAA коректорите направена от Евгени Комисаров - според типа и качеството на тонкомпенсирането:

1. RX трансформаторна корекция и комбинирана LR + RX корекция.
2. LR корекция.
3. LRC корекция.
4. Пасивна корекция в анодната верига (без последователен резистор).
5. Пасивна корекция в сигналната верига.
6. Активна корекция в сигналната верига (чрез обратна връзка).

Питам се какво ли е усещането при слушане на музика с RX коректор?
Надявам се, че един ден и това ще стане!





НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2014 год.