Домашната ми аудио система за слушане на музика


На тази страница ще представя модулите на домашната ми система за слушане на музика.
Преди да започна искам да направя кратко въведение.
Безспорно всички елементи на домашната аудио система имат важно и решаващо значение.
Според мен най-важното за получаването на качествен звук е акустичното оформление на стаята за слушане.
Тук влизат:

- разположението на боксовете в пространството на стаята.
- разположението на мебелите в околното пространство на стаята.
- акустичното обработване на помещението със звукопоглъщащ материал, бас трапове, отразяващи плоскости, Хелмхолцови резонатори и т.н.

От нивото на опита който имам мога да твърдя, че едни прекрасни озвучителни тела с идеален "single-end" усилвател не струват нищо, без подходящо акустично оформление.
И обратното - посредствени озвучителни тела и усилвател с подходящо разположение на колоните и мебелите в стаята могат да ви "вземат акъла".
В потвърждение на горното е факта, че много от изложбите правени досега на супер скъпа "hi-end" техника завършват с разочарование за хилядите любители на качествено аудио.

Относно разположението на боксовете съм експериментирал много варианти.
От голямо значение за звука е дали телата са разположени по късата, или дългата страна на стаята, височината им от пода, завъртането им в посока на слушателското място и т.н.
Много въжно е също да се спазят условията озвучителните тела да са отдалечени от ъглите на помещението и страничните стени.
Излъчването на звука трябва да е на височина отговаряща на нивото на ушите на седналия слушател.
Спрял съм се на вариант, който ще видите по-долу на снимките, като колоните са леко завъртяни около вертикалната си ос, с цел насочване на звука към мястото за слушане.
Така се получава най-реалистична звукова картина и сцена за този вид озвучителни тела които имам.
Озвучителните тела и слушателското място са разположени във върховете на равностранен триъгълник, което е идеален вариант.

Изграждането на една добра домашна аудио система за слушане на музика е трудно начинание.
Това е процес - понякога траещ с години!
При отделните компоненти на системата най-важното нещо е съгласуваността помежду им.
Подборът (например на кабели) трябва да се извършва само след прослушване на място.
Безсмислено е да се купуват компоненти само по препоръка, или по техническа спесификация.

В духа на горе изложеното започвам с общ изглед на разположението:

Общ изглед на стаята ми за слушане с изглед в ляво. Общ изглед на стаята ми за слушане. Общ изглед на стаята ми за слушане с изглед в дясно.

Ето снимки на раклата и компонентите `и:

Раклата с апаратурата и едната колона. Раклата погледната отгоре. Раклата погледната отзад.

Направата на раклата е моя идея.
Стъклата, носещите алуминиеви профили и крепежа закупих от магазин "Бриколаж".
Цялата конструкция (за да не падне) - се крепи само на коравината на стъклата.
Стъклата са дебели 10 мм. Профилите са 25 х 25 мм. Стойката е висока 95 см и широка 60 см.
Мрежовите кабели, също са моя идея. Сечението на проводниците е по 5 кв.мм. за фазата и нулата.
Вътре са 4 проводника по 2,5 кв.мм, разположени в каре и свързани по специален начин.
След това отгоре има екранировка и тефлонова изолация.
Така подготвени кабелите се поставят в шлаух с 12мм. диаметър.
Накрайниците съм захванал директно чрез спойка със сребърен припой.
Дължината им е по 1,5 метра.
Интерконекта на СД плеъра и кабелите към колоните съм взаимствувал от руснаците.
Интерконекта направих от проводници, които взех от кабел за изграждане на LAN мрежа "CAT-5"
Сплитат се на плитки и отгоре се омотават с тефлонова лента.

Стъклените плотове и крепежа на раклата. Включените кабели отзад в усилвателя. Кабелите включени в мрежовия филтър.

Слушам в хол със стандартни зазмери: 3,50 х 2,60 х 6,50 метра.
Помещението не е обработено акустично.
Имам желание да го направя, но нали знаете хола не е само за слушане на музика, но и за посрещане на гости.
Захранването 220 V, минава през мрежов филтър, който има външно заземление.
И фазата и нулата минават поотделно през филтри съставени от проходни кондензатори и дросели за очистване от външни смущения.
Дроселите са навити с 3мм меден проводник (рекордоман), а кандезаторите са тип КПБ-Ф.
Токът през тях може да достигне 40 ампера! Сигурно ви се струва много?
Това е само на пръв поглед. За да можете да разкриете напълно качествата на една система, трябва да имате безупречен филтър!
Казано по друг начин - при пикови мощности и пиково натоварване, филтърът не трябва да "кляка".
Той трябва да оказва минимално съпротивление на тока преминаващ през него!
Също така трябва да е идеално заземен и екраниран.
Кутията съм изработил от 3мм. алуминий, а отделно вътре съм използвал и алуминиево фолио.
Предавателната му характеристика започва да пада от 0 Hz. На 600 kHz, затихването му е повече от 40 dB.

Раклата и едната колона погледнати от страни. Дясната колона погледната от страни. Озвучителните тела в момента са изцяло рупорна конструкция.
Изработих ги още през 1982 година, а през годините претърпяха редица модификации.
Пищялката е ВЛД-40 на проф.Вълчев, а нискочестотният драйвер е 10ГД-30Е.
8 инчовата му мембрана е допълнително обработена, за да се вдигне обхвата на възпроизвеждане и се намали неравномерността на честотната характиристика.
Размерите на камерата са 28 х 28 х 43 см, а обемът `и - 22 литра.
Ако се приспаднат обемите на високоговорителите, разпорките и ъгловите летви обемът пада под 18 литра.
Кутиите съм демпфал вътрешно с вата, а стените им отвън съм облепил с корк 2мм, за да се намали допълнително излъчването на трептенето им в околното пространство.
Коркът отвън съм обработил само с течен парафин, за да се запазят естествените му качества.
Честотният им обхват е от 50 Hz до 40 kHz.
Фронталните рупори имат ефективност в ниските среди 300 - 400 Hz.
Най-добре това се усеща при възпроизвеждането на гласове.
Разделителната честота на филтъра е 5 kHz.
При тази разделителна честота низкочестотният драйвер поема ниските и средните честоти и звучи почти Full-Range.
Мощността на озвучителните тела е 10 W, което за домашно слушане е достатъчно.
Доскоро колоните нямаха басова хорна.
Макар, че имаха басрефлекс - предпочитах да ги слушам в затварен вариант!

Вижте как изглеждаха озвучителните тела преди последната промяна:

Изглед на колоните от преди 1 год. Изглед на колоните от преди 1 год. Модифициране на озвучителните тела с басова хорна предприех през февруари 2010 год.
Още от преди 4 - 5 години в мен се зароди желанието да направя басова хорна.
Звукът в басовия регистър произведен от хорна винаги ме е привличал и впечатлявал с мощността, чистотата, и бързината си!
Спираха ме обаче не само големите размери на хорната които се получаваха, но и не докрай изчистения математически модел на изчислението.
Освен това повечето от хорните, които бях чувал до момента, вадеха оцветен кънтящ звук.
В интернет е пълно с разнообразни по вид рупорни системи за басовия регистър.
Различават се коренно по размерите на гърлото, устата, видът на компресионната камера, формата на кривата, дължината и материала от които са изработени.
Като добавим и различните характеристики на високоговорителите, формата на мембраната и плътността `и, окачването им, еластичността им, хода им и т.н, системата от уравнения става трудно решима.
Вярно е, че има компютърни програми които по зададени параметри на високоговорителя, изчисляват и правят симулация на всякакви хорни, но и там сигурността не е на 100 %.
Звукът представлява сложна материя и досега няма пълен математически модел на всички процеси свързани с него.
Прегледах много форуми и сайтове в търсене на правилното решение и достигнах до убеждението, че ако се прави дълга басова хорна, то изискванията към вида на материала, оребряването на стените и дебелината им, трябва да бъдат безкомпромисни!


Това е изключително трудоемък, рисков и скъп вариант!
Ето защо и този път в голяма степен, трябваше да се доверя на интуицията която имам, за да намеря правилното решение за характера на звука който исках да постигна.
От китарджийския ми период преминаваха спомени като на филмова лента, за видът на апаратурата с която озвучаваха централно големите инструментални състави по концертите.
В основната си част тя беше рупорна!
За басите се използваха в повечето случаи боксове с къси предно натоварени хорни и говорители с голяма мощност и диаметър.
За високите - компресионни драйвери натоварени с предни разпръсквателни хорни.
Най-често това бяха озвучителни тела производство на фирмите "Altec", "JBL", "WEM".
Звукът от този тип озвучаване силно се е запечатил в съзнанието ми!
Той няма нищо общо със сегашния стил на озвучаване "тип дискотечна музика" - бухащи ниски и съскащи високи.
Звукът на някогашното озвучаване се доближава повече до характера на звучене на старите грамофонни плочи от 50-те и 60-те години на миналия век.
При тях басовият регистър звучи по-приповдигнато, високите честоти не съскат, а звучат по-меко и като че ли са леко притъпени.
За сметка на това средните честоти и гласовете се чуват перфектно!
Разсъждавайки върху "идеала" на звука който исках да постигна, в мен постепенно изкристализира убеждението, че хорната която трябва да построя, трябва да бъде къса.
Винаги са ме привличали простите и ефективни технически решения!
Мислено си представях видът на хорната и звукът който се чува от нея, но дълго време не се решавах да започна проекта.
Все пак при един неуспешен вариант, рискувах да съсипя озвучителните си тела към които щях да монтирам хорните!
Разглеждайки интернет, попаднах в един от форумите на проект с къса задно натоварена хорна.
Отзивите за нея бяха много добри!
Параметрите на високоговорителя и обемът на камерата се доближаваха в голяма степен до тези на моето озвучително тяло!
След дълго обмисляне, най-после открих вариант за построяването на хорната, свеждащ риска до разумни граници:

1. Реших да направя хорната в открит вариант.
За целта извадих размерите на хорната която беше сгъната вътре в озвучителното тяло, разгънах я, изгладих и чупките, и я огънах отново, но така че да удовлетвори моят вариант.

2. За по-голяма сигурност реших да монтирам в гърлото на хорната "шлюз", чрез който да променям размера на площта му от 0 до 100%.
Това щеше да ми даде гъвкавост при настройването на хорната, като в същото време ако не се получеше звукът който търсех, чрез него можех да затворя гърлото на хорната и да слушам отново затворен вариант.

Така се роди ето този вариант, който ви го представям вече в завършен вид:


Сегашен общ изглед на озвучителните тела. Това е съвсем опростен вариант на "Short Horn" /къса хорна/, известна в немските сайтове и като "Hornresonator".
Размера на устата е (36 х 36 см) - 1296 кв.см, което отговаря на честота на вълната около 100 Hz и нагоре, при разположение на хорната п/2.
Дължината `и по осевата линия е 60 см, а максималната площ на гърлото 100 кв.см.
В проекта не беше споменато, а и аз не съм проверявал дали кривите на хорната са експонента - предполагам, че са!
При разчертаването на страниците използвах предварително направени картонени шаблони.
Отворът в дъното на озвучителното тяло и изрязването на страниците направих със зеге.
Двете вертикални страници са изрязани от ПДЧ с дебелина 1,8 см.
Останалите две страници представляват "тип сандвич" от няколко пласта 4 мм дебел картонен фазер + 4 мм шперплат залепени помежду си с лепило С200.
Огъвани са след омокряне и са захванати с винтове и лепене едновременно по водещите извивки на страниците от ПДЧ.
След изсъхването, всички страници на хорната облепих отвън и отвътре с 2 мм корк, за да увелича още дебелината им, да намаля допълнително вибрацийте, а и за да са в тон с кутията на високоговорителя.

Закрепването към кутията с високоговорителя съм осъществил, с 4 бр. шпилки, шайби и крилчати гайки.
Между хорната и озвучителното тяло се намира вложката /шлюз/ направена от 4 мм шперплат.
Облепена е от вътрешната страна с корк 2мм, гарантиращ добро уплътнение на двете части една към друга.
Чрез разхлабване на крилчатите гайки и леко повдигане на бокса, вложката може да се измества постепенно и така да се регулира площта на гърлото.
При настройването на хорната, размера на гърлото беше уточнен по-точно и реших да премина към следния вариант:
Затворих вложката докрай, след което в областта на гърлото пробих 7 отвора с ф 2 см.
Те могат да се запушват и отпушват с коркови тапи, и така да се регулира съвсем точно необходимата площ.
Чрез промяна на площта на гърлото се регулира интезитета на сигнала!
Запушването и отпушването става през устата на хорната, без да се налага да развивам и завивам крилчатите гайки.
Това ми дава допълнителна гъвкавост, ако по време на слушане реша да променя интезитета на сигнала - става за секунди!
Все пак, ако реша да слушам затворен вариант (без да променям настройките на хорната), направих допълнителна "заглушка", с която мога да запуша изцяло гърлото.

Ето още малко снимки около изработването на хорната, за да си изясните напълно конструкцията:


Снимка на хорната. Снимка на хорната. Снимка на вложката  с отворите. Снимка на вложката със запушени отвори. Снимка на бокса отдолу с изрязания отвор. Снимка за поставянето на вложката. Снимка на вложката пъхната докрай. Снимка на заглушката.

На снимките вложките са само с по-три отвора, защото снимките съм ги правил преди да се пробие вторият ред с още 4 отвора.
Тази конструкция дава възможност и за други експерименти!
Ако вложката се изработи от две парчета шперплат с дебелина 2 мм и след като се пробият отворите - между тях да се опъне и залепи парче плат с определена плътност.
Ще получим така наречената ПАС система / панел с акустическо съпротивление /.
ПАС е широко разпространена сред руските аудиофили!

Озвучителната система на Анатолий Лихницкий е моно.
Състои се от корпус с около 400 литра обем и ПАС система.
Монтиран е високоговорител "Телефункен" с диаметър 12 инча.
За по-прецизно възпроизвеждане на високите, допълнитерно е поставен малък високочестотен говорител "Сименс", с филтър от първи ред.
И двата високоговорителя са произведени от немските фирми преди 1940 година!
Вътре в корпуса на озвучителното тяло в отделна секция е монтиран лампов усилвател с AD1 и DAC за CD плеър.
Твърди се по руските форуми, че системата впечатлява с изключителния си звук и музикалност.

След време може да експериментирам и този вариант макар, че в момента звукът ме удовлетворява напълно.

Накрая да споделя какви са ми впечатленията от този "мод":
Звукът като специфика и тембър се доближи много до този който бях запомнил от живите концерти с рупорна акустика.
Интуицията и този път не ме подведе и показа, че съм на правилен път.
Както споделих и във философските си принципи, за мен пътят на развитие е - повече акустика и по-малко електроника!
Ефективността на този рупор е в средния и високия обхват на басовия регистър.
Първото което впечатлява при слушане е звуковото налягане.
Басовите честоти звучат леко приповдигнато (по-остро) - с акцент към по-високите, не са замазани, и са бързи и чисти.
Много добре се чува пицикатото при дърпането на струните на контрабаса от музиканта.
Ударните инструменти са с бърз преден фронт на импулса на удара и кратко отзвучаване.
Има подобрение и в областта на ниския среден регистър.
Гласовете сценично са по-добре изразени и отчетливи.
Най-важното е, че успях да съхраня възможността на озвучителните тела да ги слушам и в затворен обем.
Харесва ми това, че мога да регулирам интензивността на хорната и по акустичен път да си увеличавам, или намалявам акцента на басите.
Слушането на акустичен джас и класическа музика във вариант с басова хорна ми доставя истинско удоволствие!


Грамофонът погледнат отгоре. Грамофонът е стар Lenco L 450, който съм модифицирал основно.
Дискът е с диаметър 300 мм, отлят е от цинк и тежи около 2,5 - 3 кг.
Връзката двигател - диск е с гумен ремък.
Рамото е пълно копие на SME, работи на карданен принцип, и е с лагери от сапфир.
Ефективната му маса е 10 гр. Допълнително съм го демпфал хидравлично.
Демпфащата ваничка съм изработил от месинг - 1мм, която съм напълнил с демпфаща течност.
Двигателят е доста мощен и развърта диска за 2 - 3 секунди.
За намаляване на вибрацийте от двигателя, съм го монтирал на специално отлята оловна плоча - тежаща около 1 кг.
Плочата и двигателят са виброизолирани, от основното шаси. Предприех допълнително, следните мерки:
1.Шасито му отвътре, долният капак и диска облепих с корк 2 мм.
2.Виброизолирах захранващия трансформатор с гумени втулки.
3.Изработих притискателен кламп и нов корков платер върху диска.
4.Поставих целия грамофон на пясъчна възгравница, която изработих от дървена рамка. Отдолу поставих капак от фазер, а отгоре стъкло 5 мм. Вътре между долният капак и стъклото, насипах сух пресят пясък.
Пясъчната възглавница поставих на шипове, чрез които нивелирам грамофона.
Всички тези мерки, свалиха драстично румпела и подобриха изключително много качеството на звука!

Ето още малко снимки на направената модификация:

Поглед отпред на грамофона. Хидравличната ваничка на рамото. Вътрешността на грамофона, под диска. Ремъчното зодвижване на грамофона.
Дискът на грамофона - поглед отдолу. Оловната плоча под двигателя на грамофона. Пясъчната възглавница поставена под грамофона. Разположение на конусите под пясъчната възглавница.

А ето и снимки на някои приспособления, които ползвам и дози:

Микроскоп с увеличение 200 пъти. Лупа с увеличение 20 пъти. Комплект за почистване иглите на дозите. Електронна везна. Доза Ортофон МС1-турбо. Доза Ортофон 510-МК2. Доза Денон ДЛ-110. Доза Стентън-681 МК2.

На първите две снимки са показани микроскоп с увеличение 200, и лупа с 20 кратно увеличение.
До тях е почистващ комплект от четка и шишенце с почистваща течност (за иглите на дозите).
Следва електронна везна и след това са показани дозите с които слушам и правя сравнение.


Шел с монтирана на него доза Ортофон. Шел с монтирана на него доза Денон. Нестандартен куплунг тип Thorens. Изравнил съм теглото на двата шела с монтираните дози.
Черният шел (с доза Денон) е оригиналният шел, закупен с грамофона.
Той е изработен от магнезий.
Олекотен е допълнително чрез пробиване на допълнителни отвори, за да мога да поставям и по-тежки дози.
Шеловете имат нестандартен накрайник (тип Thorens) за присъединяване към рамото.
Поради невъзможност да закупя друг такъв - другият (алуминиевият) съм изработил сам.
На следващита снимка е показан по-отблизо нестандартния накрайник за присъединяване на шела към рамото.


Отделно използвам и шаблони за настройване на хоризонталния ъгъл.
Настройването на грамофона изисква много внимание, търпение, и отнема продължително време!
Затова пък се отплаща с превъзходно качество на възпроизвежданата музика, която доставя истинско удоволствие.
При правилна настройка, дори и с посредствена доза, разликата между аналоговия звук и звука от СД се хваща веднага.
Ето една препратка към сайт с много полезна информация и съвети към любителите на грамофона.
По отношение на това каква доза предпочитам да слушам, слушам и имам и от двата вида ММ и МС.
Всеки вид си има специфична особеност на възпроизвеждания звук.
МС - то дава по добър детайл във високите, а ММ дозите по-добър драйв.
Най-добър звук дават МС дозите с low-output и то във вариант от 600$ и нагоре!
За да можеш да оцениш качеството им обаче, трябват много добри повишаващи трансформатори!

Практиката ми при експлоатацията на грамофона показва, че за нормално възпроизвеждане на грамофонните плочи не е достатъчно само едно рамо.
Това обстоятелство се поражда от разликата между записите на отделните грамофонни плочи.
Независимо, че има стандарт, записите на отделните лейбъли се различават в голяма степен помежду си.
Факт, който е отдавна известен не само при производството на грамофонни плочи, но и на компакт дискове.
Да не говорим, че в крайна сметка звуковата картина се определя и от много други фактори като - вида на звукозаписната апаратура, звукорежисьора, качеството на материала, звуковъзпроизвеждащата апаратура, кабелите, дозите и т.н.
Всичко това довежда до появата на неудовлетвореност при прослушването на голяма част от записаната музика на плочи и дискове.
В разговор между съмишленици, констатирах, че от цялото количество музика което всеки притежава, само една малка част от записите удовлетворяват като качество слушателите.
Този процент е различен при отделните аудиофили, но почти никога не надвишава 30%.
Изходите от това положение са два:

1. Да се купуват само звукозаписни носители специално произвеждани за аудиофили - твърде скъпо начинание, което освен всичко друго ни лишава от възможността да слушаме голяма част от световния звукозаписен фонд, натрупан до момента.

2. Така да се конструира звуковъзпроизвеждащата апаратура, че да може в известна степен тези разлики да се компенсират.
Знаете, че при "hi-end" апаратурите един от принципите е колкото се може по-къс път на звуковия сигнал и изпозването на тон-коректори е нецелесъобразно.
Затова в случая при грамофона се подхожда по друг път, а именно чрез използване на повече различни дози и рамена, понякога и различно настроени.
Този вариант дава известна гъвкавост и възможност за частично компенсиране на звука, макар и да не решава проблема докрай.

Има и трети вариант който се препоръчва от някой светила на хай-енда, като възможност за промяна на времеконстантите в RIAA корекцията при възпроизвеждане.
Това става като се изпозват превключватели за увеличаване, или намаляване стойността на някои от елементите участващи във веригата на корекцията по време на слушане на музика.
Този вариант е по-евтин и по-гъвкав, но все още не е намерил достатъчна популярност сред аудиофилите.

В духа на горе изложеното ето и последната ми модификация на грамофона, която направих през месец май на 2011 год.
Монтирах му второ рамо и му смених диска, които взех от чисто нов грамофон "Unitra G-601А" произведен през 1978 год.

Грамофонът след ъпдейта. Смяната на диска се наложи поради това, че този е по-тежък (над 3 кг), без да броим теглото на задвижващия диск под него, който си е от Ленкото.
Увеличаването на общото тегло на въртящия се куплунг (поддиск, диск и кламп), прави въртенето по-равномерно и стабилно, което се отразява положително върху качеството на възпроизвеждане.
По-тежкият диск (в моят случай) не представлява проблем за развъртането му от двигателя на грамофона, както и за натоварването на носещия лагер.
Във връзка със смяната на диска се наложи лека промяна в стробоскопа на грамофона.
Интересен вариант избрах за монтирането на второто рамо, тъй като корпусът, както и разположението на двигателя и захранващия трансформатор не позволяват това да стане Г - образно.
Единственото неудобство е, че когато се ползва външното рамо, вътрешното трябва да е завъртяно в близост до остта на въртене на диска.
Рамото се оказа че е изпълнено грамотно и качествено.
Лагерите на рамото при движение в хоризонтална посока представляват малко съчмено лагарче разположено отдолу и конусовиден лагер отгоре.
Лагерите за движение във вертикална посока са изпълнени с два конусовидни лагера.
Конусчетата са изработени от месинг или бронз, а конусовидните втулки са от някакъв твърд минерал (вероятно кварц, или сапфир), които са монтирани във вътрешността на месингови регулиращи винтчета.
Преди да бъде монтирано - рамото беше напълно разглобено, смазано и регулирано.

Ето още малко снимки за да добиете по-ясна представа:

Поглед отгоре на грамофона. Грамофонът в режим на възпроизвеждане. Опорният възел на рамото. Част от дозите с шел за новото рамо. Чисто нова доза очакваща шел.

Освен допълнителното рамо, дискът и стробоскопът, друго нищо не е променяно по грамофона.
В дясно са показани някои от дозите с шелове които използвам, а дозата на Shure V15 все още не е монтирана.
В момента слушам с пет дози (без Shure V15), като ми предстои закупуването и на МС доза от висок клас, която ще бъде включена чрез повишаващи трансформатори.

СД Филипс-304 и дек Накамичи. За CD-304 на Philips и DEC Nakamichi-582Z, не възнемерявам да пиша нещо по съществено.
За тях има доктатъчно информация в интернет.
С няколко думи ще охарактеризирам звука им. СД-то е модел от 80-те години на миналия век.
DAC-а е TDA 1540 - 14 битов, благодарение на който свири много аналогово.
Дека е един от върховите модели на Накамичи. Като нов е струвал 1250 $.
За сведение най-скъпият модел е 1000ZXL-LTD с цена само 6000 $.
За звука му какво да кажа? - перфектен.Свири като ролкова машина.
Каквото е Мерцедес при автомобилите, това е Накамичи при дековете и Ревокс при ролковите!
Слушам го от време на време, като ме обхване носталгията по старото време.
Имам запазени от тогава над 150 касети с музика!
RIAA коректор. Новият ми RIAA коректор е двустъпален и е реализиран с лампите 6Ж4 и 6Н6П.
Драйверната лампа работи в пентоден режим и RIAA корекцията е разположена в анодната верига!
6Н6П работи с изходящ трансформатор, с изходно съпротивление 700 ома.
Връзката между драйверната и крайната лампа е галванична.
С изключение на кондензаторите и резисторите в коригиращата верига, по активния път на сигнала - няма нито един кондензатор, или последователно свързан резистор.

Подробности може да научите в раздела за RIAA коректори.
Еднотактен усилвател с 4П1Л. Този усилвател успях да закупя (случайно) от моя приятел Константин Цветков.
Беше го обявил за продажба в "bgaudio" на изгодна цена.
Мощността му е само - 1 W и сигурно това бе причината за слабия интерес към него!
Реализиран е с 6Ж4 драйверна лампа, 4П1Л крайна лампа и кенотрон AZ1.
Една седмица след покупката усилвателят беше сложен на "операционната" маса.
Добавeни му бяха - потенциометър за усилване, допълнителни входни конектори RCA и превключвател на входовете.
Също така промених някой неща в схемата на захранването и му смених опроводяването.
С него и новият RIAA коректор си "поиграх" около 2 - 3 месеца през лятото на тази година.
Резултатите са повече от добри!
Хронологията по преработването със снимки, вижте в еднотактни усилватели.
Еднотактен усилвател. Еднотактният лампов усилвател е с мощност 3,1 W, с крайна лампа 6С4С, драйвер EABC80 и кенотрон AZ12.
Първоначално беше реализиран с крайна лампа 6С19П в схема Lowtin-Wait с ЕСС81.
Драйверът работеше в схема СРПП. Звукът обаче не ми допадна много.
На драйверът не му достигаше усилване за да разклати добре крайната лампа и промених схемата.
Връзката между драйвера и крайната лампа беше реализирана, чрез прехвърлящ кондензатор.
В този вариант прослушах различни прехвърлящи кондензатори.
Включително и скъпи "маркови" като Auricap, Jensen и др.
Има вграден RIAA коректор с лампа E88CC.Така го слушах няколко години.
Пробвал съм различни лампи като драйверни - ЕСС81, ЕСС83, 6Н2П, 6Н9П, и др.
Вижте повече за усилвателя в раздела за еднотактни усилватели.
Двутактен усилвател. Двутактният усилвател в тетроден режим има мощност 9 W, а в триоден 3,6 W.
Има вграден отделен предусилвател, който може да работи самостоятелно, или в комбинация с крайното стъпало.
Предусилвателните лампи са ЕСС803.
Крайното стъпало е с лампите 6П3С по схема PPP, а драйверните са ЕСС83.

Повече за усилвателя, можете да видите в двутактен лампов усилвател.

Накрая ето един опит за аудио и видео демонстрация на домашната ми система, направен през пролетта на тази 2013г.
Макар, че резултата няма нищо общо с реалността, все пак дава някаква "цифрова" представа за атмосферата на слушане в хола.

Видео клип.
НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2010 год.